Знам, че пак ме пързаляш
Бясна ти бях.
Щях да късам...
Щях да изправя косите ти...
На прага се спънах
и напуши ме смях.
Влязох топло усмихната,
като слънчев пейзаж,
с мирис на стопяващ се сняг.
- Много си хубава! - каза.
Знам, че пак ме пързаляш,
но от обич прелях,
от гальовност,
зажаднялост и страст.
Колко бясна ти бях.
Щях да късам...
Щях да изправя косите ти...
На прага се спънах
и напуши ме смях.
Влязох топло усмихната,
като слънчев пейзаж,
с мирис на стопяващ се сняг.
- Много си хубава! - каза.
Знам, че пак ме пързаляш,
но от обич прелях,
от гальовност,
зажаднялост и страст.
Колко бясна ти бях.
© Галя Николова All rights reserved.
