Jul 15, 2006, 5:42 PM

ЗОВЪТ НА ОКЕАНСКОТО МОМЧЕ

  Poetry
137 0 18
Сред тъмните води в Атлантика, на онзи скален бряг живееш ти. А нечий глас безспир те вика, любовта си с теб да сподели. Оставил диря той на плажа, тръгни по нея, навътре влез. Изцяло слей се със пейзажа, стани вълна на синия копнеж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Даниел Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не можах да чуя зова! /3/
  • Красив зов за любов!
  • Красиво написан зов.
  • Хубаво е!
  • Една русалка бе видяла
    лика му в онзи звезден час,
    когато замечтан във тишината
    луната гледаше в захлас.

    И ето тръпнеща и няма
    русалката със влюбено сърце
    с вика си нежен призовава
    океанското момче!