звезда

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Звезда

Дива река пак се рее, потърсила сила в едната ръка, тя буйно намира  пътя си сама. Красотата  я води в тъмнината през нощта, а луната я милва с прелестта на света.

Така ти дойде и смутено поседна в сърцето ми едва.

Умореното слънце видя страха и с усмивка нежна донесе любовта, плахо ти потърси доверие и топлина.

Красиви мигове на свобода, нежност тиха пак ни сля, всичко и това само мигът и Бог знае сега.

Пъстра и мила е твойта душа, сърцата ни диви живеят сякаш в Божественост силна и добра.

И ето я нашата звезда, тя ни погледна и с гордост видя силните ни крила.