Aug 8, 2006, 9:40 PM

Звездна прах

  Poetry
111 0 8
На твоя дъх, на полъха прекрасен,
напомнят ми отминалите летни дни,
със твоя глас, със погледа ти ясен
ще запомня времето, когато бяхме аз и ти.

Когато със потайните си речи
разкривахме си тайните, на вечността
се посветихме и срещу мига обречен
застанахме един до друг, отрекли и смъртта.

Когато за любов и щастие пламтяхме,
когато бяхме влюбени в мечтите,
когато щастието наше във звездите
бе открито, тогава с теб към тях ли полетяхме?

Нека пазим този спомен неугасващ
и тази звездна прах - несбъднати мечти,
за онзи ден, когато от любов горящия
към нашите звезди, към блясъка ще полети.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фредерик Фон Рихардщайн All rights reserved.

Comments

Comments