Звяр!
Звяр!
Не трая да ме дразни тишина!
Горещи чукове размятам в ноща!
В Пеща не поглеждай! - гори там кръвта!
Железни доспехи калявам в жарта.
Кънти пещерата, желязото бяло
съска във злобни искри.
Тази нощ луд съм!
Недей ме търси!
Вечерям, и къпя се,-
все във искри!
Недей!
Не ми говори!
Ти! Черно Огнище,
Ти знаеш, че днес ми е ред,
кръвта ми ще бликне
в течащ, бял, изгарящ метал!
Аз нося във себе си,
не един огнен Звяр!
Ще бъркам със длани,
в жужащата жар.
Ще пия ослепителен,
къркорещ, огнен метал.
В пещерата опушен,
аз Огнен съм Звяр!
© Барон фон Микрофон All rights reserved.
