Докторе, извади ми сърцето и го дай на жената, която умира в последната стая. Вчера при нея дойде момиченце русо. Отдалече видях как плаче от мъка. Тъжно, с поглед лазурен, с отпуснато рамо, си тръгна, прошепвайки мамо. Дай й го. На мен не ми трябва, а на нея, повярвай, е нужно за двама.
Отново тук сама съм в планината
край язовира черен и студен,
където двама с тебе – самотата
погубихме във онзи летен ден.
Потънахме тогава в нежни ласки ...
Навярно, Господ като е раздавал
небесни дарове , на мен е дал
няколко искрици обич в повече
да пръсна вместо него... Затова
не се страхувам да обичам ...
Това е чат от откровение, което написах на един дъх. Досега не съм писла нищо, никога. Казаха ми да го продължа, да го довърша. Чудя се с трува ли си да му отделя време? Вие как мислите?
За мен
Отварям очи, слънцето прозира през клепачите ми. Сама съм, толкова сама, че чак го чувствам пронизващо в с ...
Защо открадна моята душа
без да се сбогуваш ти сега?
Нима за теб това е нищо през тези времена?
Обичам те това не крия
дору в душата ми да е магия, ...
Отново стих за тебе пиша,
изливам чувства върху листа бял.
За сетен път ще ти разкрия,
как съм обичал и за теб копнял.
Ръце протягам в тъмното студени ...
(На моята приятелка Р., която напълно загуби зрението си)
Събуждаш се на “двадеет и пет”,
просто утро, като всяко друго.
Очи отваряш – тъмнина пред теб,
дори и днес не става чудо. ...
Когато обещават синева Когато обещават синева очите са безкрайно земни. Не се преструват на вода, в която слънцето да се оглежда, защото те самите са слънца – тревисти, пръстени. Когато обещават синева…
* * * Такава съм – разпиляна! Започвам сто и безброй неща. Едно недовършила – друго захвана - като планинска река придошла. По пътя си всичко повличам и го влача, макар не докрай, А то все разсъблича, ме, разсъблича – оголях съвсем - по душа.
* * * Не съм светицата, наранена, отвергната. И светът, който плюят поетите, за мен не е черен. Ако все пак някога дните ми трудно свършват се, а пък нощите идат черни и дълги, то и в мене невинаги светло е – устните пепелни, а очите ми мътни са. Ако все пак някога ми се сърди слънцето, то е защото ...
Ходя по ръба, по ръба на пропаста.
Пропаста, която ти създаде за моята душа.
Ходя по ръба, по ръба на пропаста,
която ти изкопа с гадната лъжа.
Искам да се хвърля, но не смея. ...
Затворен в клетка от лъжи и самота,
стени корави, наслоени с мъка,
тъга просмуква се във моята душа,
затворен съм... без никаква пролука.
Затвор студен, без лъч от светлина, ...
Писна ми от тъпите проблеми,
писна ми от незначителният ми живот.
Нямат ли край тези вечни дилеми?
Омръзна ми от несподелена любов.
Едни и същи въпроси всеки път, ...
F1LL3D-w17h`p01$0N & Tajnata_Kralica-"Със и без теб не мога..." *
🇧🇬
Алекс & Бети "Каква съм? Не ви трябва да знаете. Чия съм? Ничия. Само на себе си. Коя съм? Никоя..." Нямам нужда от ласки лъжовни, до болка познат ми е вашия(мъжки) манталитет. Не вярвам на думите греховни, мъж ли е,значи велик е поет... Толкова думи съм чула и толкова пъти повярвах... Но вече порас ...
Толкова много хора отвън,
а аз предпочитам сама да стоя.
Нищо не правя, нямам време за сън,
нямам ключ, а съм зад една врата...
Толкова много летни дни се изминаха ...
Завръщане Тихо, след миг ще зашуми Сякаш не съм бил тук от векове Мрак, докато не дойдеш ти Сякаш не ми носиш вече страхове Трудно е да те срещна пак Сякаш ми е било лесно и преди Глупаво беше, беше грях Да си създавам с теб мечти Липса в моето наранено сърце Сякаш не ми даде шанс да дишам Надеждата ...
Неспокойни Дни Неспокойни отшумява Нашия живот несполучлив Нетрадиционно затъмняване В умът ми саможив Неразумно се отнесох Към своята дълбока душа Неразчитайки да възприема Всичко и да разбера Неспокойни дни ме следват Не върви с мен Необичани хора споделят Моя неспокоен ден Неуспешно изчислявам Но ...