Аз и вятърът
/преработено/
Не питам вятъра, той сам ми шепне!
Разказва ми за своите тайни.
В косите ми светулка малка сплете,
докосвайки ме със нежни длани!
Целува ме! Той ме обича!
Ала не мога да го стисна в шепи!
Прегръща ме, а после тича,
и утрото, догонва с моите мисли!
А те безсънни го дочакват
и пак за него питат изгревите,
когато лъчите ме целуват,
ревнивецът се връща във косите!
Със вятъра рисувам световете
на моите мисли цветовете!
Душата ми докосва ветровете
със истините на сърцето...
© Джейни Тод All rights reserved.
