Аз и вятърът
/преработено/
Не питам вятъра, той сам ми шепне!
Разказва ми за своите тайни.
В косите ми светулка малка сплете,
докосвайки ме със нежни длани!
Целува ме! Той ме обича!
Ала не мога да го стисна в шепи!
Прегръща ме, а после тича,
и утрото, догонва с моите мисли!
А те безсънни го дочакват
и пак за него питат изгревите,
когато лъчите ме целуват,
ревнивецът се връща във косите!
Със вятъра рисувам световете
на моите мисли цветовете!
Душата ми докосва ветровете
със истините на сърцето...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейни Тод Todos los derechos reservados
