Аз и вятърът
/преработено/
Не питам вятъра, той сам ми шепне!
Разказва ми за своите тайни.
В косите ми светулка малка сплете,
докосвайки ме със нежни длани!
Целува ме! Той ме обича!
Ала не мога да го стисна в шепи!
Прегръща ме, а после тича,
и утрото, догонва с моите мисли!
А те безсънни го дочакват
и пак за него питат изгревите,
когато лъчите ме целуват,
ревнивецът се връща във косите!
Със вятъра рисувам световете
на моите мисли цветовете!
Душата ми докосва ветровете
със истините на сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Джейни Тод Всички права запазени
