Аз и вятърът
/преработено/
Не питам вятъра, той сам ми шепне!
Разказва ми за своите тайни.
В косите ми светулка малка сплете,
докосвайки ме със нежни длани!
Целува ме! Той ме обича!
Ала не мога да го стисна в шепи!
Прегръща ме, а после тича,
и утрото, догонва с моите мисли!
А те безсънни го дочакват
и пак за него питат изгревите,
когато лъчите ме целуват,
ревнивецът се връща във косите!
Със вятъра рисувам световете
на моите мисли цветовете!
Душата ми докосва ветровете
със истините на сърцето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Джейни Тод Все права защищены
