Защо си отчаяна,малка светулке,
тъга ли припламна - смути твоя ден,
звезда ли похлупи съня неспокоен,
любов ли смути най-бедно сърце?
Защо си отчаяна,малка светулке, ...
От ежедневната умора искам да избягам,
от мрачните,студени пейзажи на деня.
На всички вас с любов сърцето си да дарявам,
очите,искам,да открият красотата на света.
Животът ни - пъстър като кожа на зебра е - ...
Сънувах те... В съня с очи разля
във вените ми трепет... И засветих.
Погали ме... От допира ти заваля
жаждата стаена във ръцете ти.
От устните ти капки нежност пих, ...
Вземи ме със себе си- на онази твоя скала заведи ме, далече от всички- в миналото , при мечтите ни... някъде там отведи ме. Истински пак ме цвелувай и нежност нашепвай ми, изпей ми пак песен, поиграй си с косите ми, със страстта си гори ме- съвсем сами сме... Нека после да помълчим. Вземи ме при себ ...
Стотици слънца ще изгреят над пясъчни дюни и птици до късно ще пеят в горите през юни. Луната ще чака, стаила дъха си във мрака, да срещне светлика високо, високо в клонака. Земя и небе ще се срещнат за прошка в морето, където ще грее отразено крилото на чайка, от душата на топлия източен вятър поде ...
Топлината на нощта се сви до един радиатор. И тя мълчи, когато те целувам. Притихнала и заскрежена, мълчи нощта, и когато ме откриваш. Мълча и аз, когато те намирам. Вълна, след нея друга в очите ти прииждат, разбиват каменни стени, разпенват замръзналото тяло на нощта... Надявам се, дано разбираш, ...
Чудно нещо – уловил себе си за теб да мисля – макар и делничен да е денят, като всеки понеделник, съботните и неделни дни, спирам тук, за да разлистя. Странен дневник със полета – разграфени коловози – тук и там букет цветя и препълнени купета. Пътник съм във този дневник по изгубени перони, но имам ...
Подхлъзвах се бавно, противно на скуката,
исках, забравях - противно на мъката,
със мазохизъм в насмешка останал,
като сълза се стремях да не падна.
В пламъка бърках - неуко разравях - ...
Неволно се срещнах със Дявола, плени ме с привидната нежност на своите слова, направих му път към душата си, която със такт облада. И чувствах,че губя по малко от себе си, но сякаш лишена не бях, принесох в жертва на Дявола от своята човечност,от Бог,любовта. За миг осъзнах се и в клетка затворих го ...
Вярваш ли в това, което ме сломява, вярваш ли,че и с тебе съм сама, че без заслуга болка получавам, вярваш ли в това? Вярваш ли в това , за което те намерих, вярваш ли,че и ти ме търси за това, че без обич,обичта се спотаява и изчезва, вярваш ли в това? Вярваш ли в това, което всяка нощ сънувам, вяр ...
Смехът е параван на болката, усмивката ми е отравящо мълчание, във погледа ми и държанието-перверзия, фасадата на възмущение. Измислям си живота и съдбата и никой нищичко не може да открие, измислях си и истини в лъжата, на пук на всичко,на пук на правилата. Играя с себе си и хората добре, живея във ...
> аз съм кучето което вие.
> аз болката която силно удря слабите.
> аз съм гордостта която погубва силните.
> аз съм страстта която убива чувствата.
> аз съм туморът в твоята глава. ...
Не всичко е изгубено. Четирдесет.
(надеждата е спомен за отчаяните)
Животът е лъжец. Убива смисъла.
Морето има твърдост за моряците.
Четирдесет. Решена кръстословица. ...
Слънчице любимо, къде пак се скри? Отивай да си лягаш, време е нали?! Червеничките бузки, русата коса, Слънчице,Стоянчо излизай на мига! О,Слънчице защо ядосваш ме така?! Утре рано пак ще ставаш исигурно ще те боли глава!
Нощният вятър хладно и леко, разхвърля косите гладки и нежни. Страхът пробожда кожата меко и гали очите бляскави и без надежди. Черната роба бавно се загръща и тя погалва твоето лице, после страстно,топло те прегръща и целува сякаш твоето сърце. Коси от мрак закриват светлината и дори най-малката на ...
Градът навява мрачни спомени, морето уморено ми шепти: изгубиха и пяната вълните ми, успокоени, стигнаха брега с надеждата да бъдат разпенени.. Не кацат даже чайките с пречупени крила от тежестта на слънцето, погледнато през призмата на изкривени цветни очила. Прохладни вечери закриват залеза, показ ...
Отивай си, Любов. Лъжлива кучка!
Ще се изсмея ( с обич) във лицето ти.
Разкарай се! На другите се случвай.
Не си за мен, порочна непотребнице!
Най-евтината. Куца проститутка ...
Мъжете крият своите сълзи.
И тихо. И наум безшумно плачат.
Ти придружаваш думите с лъжи.
Лъжите – с безпокойството на палача.
Поглеждаш ме, разстрелвайки откосно. ...
Сякаш си толкова близо, а всъщност безкрайно далеч. Денем слънцето жарко напича, а душата сковава във лед. Светлините наоколо греят, а всичко тъне във мрак. И нека всяка мисъл за теб да потъне, но непосилно е ... Жадувам те пак!!! Надявам се всичко по-бързо да свърши спомени, мисли, любов - все към ...
Мъка е изпълнила душата ми- искам да умра! Невъзможна любов изпълнила сърцето ми да мисля за теб не мога да спра! Знам надеждата умирала последна, но надежда има ли - незнам!
Гореща сълза се стича по бузата ми студена. чувствам се предадена,някак променена! Може би е заради това,че съм така жестоко наранена или пък за,това че се чувствам изтощена! Изтощена от,това че по тебе аз тичах и любовта си аз към теб отричах, и че на глупачка заприличах, защото те обичах!!!!!