Ти си свещта, която гори в ръцете ми, и по голата им плът бавно се стопява. Не знам боли ли ме от допира до сърцето ти или някак си диво ме опиянява. Светиш ми на любовната мъка в призрачните нюанси. Гледам те с фанатизма луд на грешница. Искам да догориш, да се стопиш и така отново от течния восък ...
Тази улица, която помни стъпките ти, сеньора, лениво се протяга към сенките на вечността. Старите камъни са антени и предават гласовете и смеха високо в простора на миналото, настоящето и бъдещето... Просто СЕГА... Едно пътуване през времето, което пречиства и наранява с ноктите на спомените нероден ...
Дали те имах или беше сън,
със който се сбогувах на разсъмване.
Целувките... китарения звън
и огънят, във нас небрежно лумнал...
и те ли бяха само във съня? ...
Онзи ден,когато беше далеч от мен...не чувах твоя глас. Стигаше той до мен,като нощния вятър виках те ...морето ме спря. Проклех разстоянието,проклех себе си неусетил устните ти,нежни ,сякаш от коприна.. Онзи ден,когато беше далеч от мен стичаха се сълзи.. А морето съзерцавах- това море отделящо ме ...
неустоими сме нали
магия, когато полетим
летим ли, тогава никога не се самоубиваме в небе
неустоими..
а цената е това което плащаме в останалото време ...
Когато жилото на самотата ме изгаря
и залезът е тръгнал на умиране,
ще повървя.Дочула звуци от китара
пред чужди домове ще спирам.
Ще вдъхвам чуждо щастие и обич, ...
Черна луна... По дърветата капе греховност. Стенат сенки в нощта. Късат дрехи и плачат... Съдбовно. Няма лунна пътека. Само дива мъглата се стели. Вдишвам нейния дъх. Къс олово сърцето уцелил. Полудявам от страст. Днес Лилит дращи в моята кожа. Как е влязла не знам. Иска май с нелюбов да ме накаже. ...
Сякаш времето внезапно се завърна, и не бе изминал нито ден. Сякаш вчера бе когато те прегърнах. и отново ти бе за мен роден. Отминалите дни си спомних аз, нежните докосвания на твоята ръка. Връщах се назад към всеки час. И желаех да усещам с теб любовта. Мечтите стари на лента завъртях, видях в очи ...
За любов днес няма аз да пиша, не и за тази за която писах до сега. Едно дете стой босо на тротоара и подава слабичката си ръка. Но него няма кой да го обича, няма кой да стопли премръзналата му душа. С ръце то проси някоя паричка, че от дни не е слагало залък в своята уста, но очите му се молят няк ...
Когато ме потърсиш, ще съм с тебе.
Ще бъда сред снега-кокиче.
Сред клоните, ще бъда птица.
И в червените балони на децата,
ако ме потърсиш, пак ще бъда... ...
В моя град героите отдавна са умрели.
Улиците сякаш нищо не напомнят.
Губиш се във сянката си. Като с хелий
из назъбените блокове политаш.
Стари се родихме в скръб прикрита. ...
Не,не още не мога да повярвам, за бога,как предаде ме, сега зле прекарвам. Влезе ти в живота ми със гръм и трясък, даде му нов тласък. И после какво стана в живота ми ад настана. Дойде,плениме,покориме, а после без срам разориме. Ах ти,клетнице проклета, направи ти съдбата ми клета. Ти живота ми във ...