писателче (Светослав Иванов)

Сред влажното смирение на залеза... 🇧🇬

Сред влажното смирение на залеза,
последните ята от птици се прибират,
на завет някъде сред клоните.
И само миг, и клоните,
ще се отпуснат в сладостно блаженство. ...

Poetry

2006-06-24T09:43:26+03:00 236 58

Притъмня, и се спусна небето... 🇧🇬

Притъмня, и се спусна небето
сякаш старец подпря се с ръка.
Очите му - тъмни и топли,
лицето му - с бяла брада.
Чувам, как се закашля отгоре. ...

Poetry

2006-06-19T08:44:42+03:00 167 36

Не се страхувам... 🇧🇬

Не се страхувам... Ще се случи.
Все някой ден ще кацне враната
на белия прозорец... Ще се сгуши
като животинче, бито с пръчка,
под завивката, ...

Poetry

2006-07-11T13:27:07+03:00 370 72

Категоричните въпроси на небето 🇧🇬

Категоричните въпроси на небето
ме карат да се чувствам много малък.
Не извървях ли пътя си напразно,
след себе си какво ще завещая?...
Дори и майка ми съм лъгал, ...

Poetry

2006-06-04T01:18:13+03:00 261 30

МЕТРОСТАНЦИЯ “ КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ” 🇧🇬

МЕТРОСТАНЦИЯ “КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ”
Влязох в метрото с облекчение. Дъждът се беше усилил, сиво, кално и студено. София, по това време става още по - грозна. И хората сякаш стават по - грозни - свиват се в яките си и сякаш озлобяват.
Не трябваше да излизам. И без това нищо кой знае какво не купих. Нав ...

Prose

2005-03-09T18:28:51+02:00 183 2

Selected works

Сред влажното смирение на залеза... 🇧🇬

Притъмня, и се спусна небето... 🇧🇬

Не се страхувам... 🇧🇬

Категоричните въпроси на небето 🇧🇬

МЕТРОСТАНЦИЯ “ КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ” 🇧🇬