Сред влажното смирение на залеза...
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Сред влажното смирение на залеза,
последните ята от птици се прибират,
на завет някъде сред клоните.
И само миг, и клоните,
ще се отпуснат в сладостно блаженство.
И мракът - бавно, като блудница,
пристъпва към леглото, пълно с девствен юноша...
Ухае на любов и сладост... Лепкаво,
звучат дори и песните на славеи.
Не мога, в тази вечер да желая
да бъда хрисим, и добър християнин.
Ще те обладая много нежно...
Дори и в утрото да плача.
© Светослав Иванов All rights reserved.
