Jul 21, 2006, 7:56 PM

Предателство

  Poetry
102 0 4
Не,не още не мога да повярвам, за бога,как предаде ме, сега зле прекарвам. Влезе ти в живота ми със гръм и трясък, даде му нов тласък. И после какво стана в живота ми ад настана. Дойде,плениме,покориме, а после без срам разориме. Ах ти,клетнице проклета, направи ти съдбата ми клета. Ти живота ми във ад превърна чак ми иде да повърна. Аз нямам нищо вече, мойта вяра в любовта ти отнесе я далече. Вече съм каот плюшено мече, вече човече без душа. Ти изкорми ми душата, изкорми я горката. Няма смисъл вече да живея, направо ще полудея. В чудовище ме ти превърна, иде ми се да повърна.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Николов All rights reserved.

Comments

Comments