Там, където луната и слънцето
се срещат, в далечното... утре,
искрят цветовете в злато и сребро.
А звезди подреждат пасианси
и гадаят мъдро - добро или зло? ...
До кога с тебе ще сме воини,
в битката наречена - Любов?
Ще доказваме кой е по-достойния,
въоражени с инат, за да победим!
Шпаги, в словесните двубои преплитаме, ...
Към LYCKI: Десет дни, които обединиха света
Напрегнат беше онзи ден-
съдбата сипеше жарава
в чувствата, бушуващи у мен
без някакво съмнение да остава: ...
Слънце огрява със свойте лъчи,
А снегът - блести ли, блести ли, блести...
Пробуждане в мрака отново усещаш
Към тежки мисли глава пак навеждаш..
И обич, о, щастие благо неземно ...
На обич се учи. Помниш ли куче, та те те обичаха? Така се случи, далече изтичаха, не ги догони. Дай да напишкаме, ти тревата-аз клони. С очи да поискаме забранени нагони… Те са зад залеза -да ги облаеме. Пръчка подхвърлена няма да хванеме, а както дишаме пътеки и случки, ще помиришеме: ти други песо ...
Едно момче рисуваше под дъжда...
То разтърси коси, синева изгря в очите.
Слънцето проряза небето,
а в сърцето му - дъгата разцъфна,
с хиляди цветове-палитра! ...
- Защо понякога побягваш надалеч
от всичко близко и познато?
- Защо понякога надигаш меч, за да покажеш,
че бориш се за всичко свято?
- Защо мечтаеш да покажеш на света, че ...
Горчиви спомени в чаша си налях,
наздравица със себе си да вдигна,
и моята Тъга до мен съзрях...
Гримирана като момиче ми намигна.
Отпи си глътка, бликнаха сълзи, ...
Над нас дъждът се ситни, отронва
сълзи бисерни. Янтра шумоли,
като невеста снагата си извива
разкривайки свойте красоти!
Празничната песен на душите ...
Дъжд... капчиците сякаш драскат
по въздуха кристално ясен,
а той с ревниви, меки ласки
забавя полета прекрасен...
Изплъзват се... за миг проблясват... ...
Когато сутрин се прераждам -
вземете си обич от мойте очи!
Вземете! Гребете! Аз утре ще раждам
още по-нежни и светли лъчи!
Искам да сгрее струните нежни ...
Във фалша истината търся
и в тоз живот порочен - спасение едно.
И отговори знам за всичко ще получа
и ще изчезне от живота хорското петно.
Комформисти разни ми се бъркат ...
Насред житейския сезон на лятото -
море от нежност и от страст
би трябвало във мене да бушуват!
Но в мен тъгата е намерила покой -
като на пристан е закотвена. ...
Вятъра на промяната затанцува в живота ни,
с ръка над очите зарейвам поглед
към дългия път, оставащ зад нас -
сърцето е болно от мъката на моя народ.
Оставяме земята на дедите ни. ...
Тази песен е писана през 1984г., когато съм бил на 13г.
Ако я оценявате изобщо имайте това в предвид.
Днес се срещнах аз със теб
и веднага го разбрах –
хей, момиче сладко ...