A Toi!
12.06.2006<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Синеок. Красив. Нежен. Невероятен. Умен. Страхотен. Неповторим. Единствен.
Перфектен. Запленяващ...
A Toi – Viens de satisfaire mes désirs...
Погледнах в очите му и видях как по лицето му се изписа една от най-красивите усмивки, които съм виждала някога.
Нежно ме прегръщаше и страстно ме целуваше, отдавахме се напълно един на друг, на момента, а дори не се познавахме добре. Всяка една минута с това красиво момче ме отделяше все повече и повече от реалността, която и без това ми бе доста трудно да разбера и в която сякаш не можех да се впиша.
Той държеше ръката ми, докосваше ме страстно и ми говореше сладко. Минутите с него бяха страхотни и напълно перфектни, като самия него.
“Ще има моменти, в които ще спирам дъха ти” – бе казал той и сълзи закапаха от очите ми. Сълзи от щастие, от надежда, породени от едно парещо усещане вътре в мен. – “Но ще има и такива, когато няма да имам време за теб и ти само ще се ядосваш. Не мога да ти дам това, което искаш.”
Сълзите от щастие изведнъж спряха. Тъгата и разочарованието бяха толкова силни, че като могъща преграда препречваха пътя на всяка една сълзичка, поискала да избяга от тях.
А как имах нужда от такава огнена страст!
А как имах нужда от такова огнено момче!
© Йорданка Стефанова All rights reserved.
))