БУРЯ

       Притъмня.Тежки облаци запъплиха над гората.
Настана тишина.Мълнии прорязваха мрачния хоризонт.
Глух тътен обгръщаше всичко наоколо.Като че ли не-
бето и земята се сляхя.Идеше буря.Страшна.Излезе вя-
тър и дърветата се заогъваха.С трясък по-старите падаха
прекършени.Борът удряше клоните си в стъклото на про-
зореца.Неволно погледнах към него.Имаше гнездо.Една
неразумна птица е свила своя дом там.Беше решила да
става майка.Лежеше и пазеше бъдещите си рожби.А вятъ-
рът блъскаше клоните.Дървото се накланяше на всички
посоки.Едри капки като от ведро се сипеха отгоре.Тя леже-
ше.Не можеше да избяга.Майчиният инстинкт беше по-силен
от нея.Трябваше да опази пиленцата.Всичко се беше изпок-
рило.Само тя не помръдваше и обгръщаше гнездото с раз-
перените си криле.Страхуваше се.Малкото й сърчице беше
готово да се пръсне на хиляди парченца от силният грохот.
Беше отворила широко тъжните си очи и едва дишаше.Дъж-
дът безмилостно се сипеше,а вятърът подхвърляше клоните
като перушинки.После капките се разредиха и съвсем спряха.
Облаците заминаха отвъд планината.Небето пак стана синьо
и слънцето се показа.Птиците излязоха от скривалищата си
и вдигнаха врява.Земятя се събуди за живот.Погледнах към
гнездото.Птицата си беше там.На дълбоките й тъмни очи
бяха застинали две капки.От дъжда ли?Или птицата плачеше?
След време отново отидох на това място.Гнездото беше праз-
но.Пиленцата ги нямаше,птицата също...

      06.05.2006.г.