Да обичаш е като песен да пееш,но няма песен без край!

„Да обичаш е като песен да пееш,но няма песен без край!”

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Ах! Ето,че дойде и сутринта! ”Най-сетне”-казах си аз! Щастлива бях...18 юли беше...Имах рожден ден! „Е само колко е слънчево навън,днес ще е красив ден” – мислех си,и се прозявах...Излязох от стаята си,влязох в банята,погледнах се в огледалото,и казах – „Вече съм на 13!Супер! Когато се изкъпах и излязох от банята веднага включих компютъра. Хмммм.....Какво да правя ?!? Естествено,че ще вляза в чата за да ми честитят рождения ден. Странно!Никой не се сети за това...Смених си ника на Бебс плачка...но отново никой....След минута включи се ти.Усмихна се нежно моето красиво лице.Обичах те....вече 3 месеца ходихме дори и само по чата.С нетърпение очаквах деня,в който ще се видим.Щракнах върху твоя ник...но останах разочорована!Какво да видя?!? „Стига лъжи и заблуди мъничка!Не ме обичаш,зная това...И аз не те обичам!Любов написана не съществува!!!”...Имах рожден ден,а не чувствах,че дишам!Задушавах се!Жалко,че толкова мечти погубиха се...но продължавах да те обичам!Разплакана и натъжена станах от въртящия се стол и седнах зад вратата/Скрих се като мъничко мишле от всички...Какво разочорование,дори майка ми не ме потърси за да ме целуни и честити рождения ден!Изглежда съм излишна – помислих си аз...Влязох отново в чата но него го нямаше, вече 6 часа бяха минали.Преследваха ме мисли,че той е с друга в този момент.Колко тъжно само.....Изведнъж телефона ми звъни,подскокнах усмихната с надеждата някой да се е сетил за мен. О,не! Не може да бъде! Това беше алармата ми! В този час съм родена.След час получих смс....от непознат номер... „мъничка излез на прозореца!” Отчаяна надникнах от прозрачното стъкло и какво да видя,с цветчета написани 3 букви – Обичам те бебс! Отново разплакана тръгнах.Излязох от входа и ти стоеше пред мен с букер цветя...сини бяха...напомнят ми на твоите очи!Погледнах те с мил поглед,а ти каза „Честит рожден ден мъничката ми!”.Аз бях толкова развълнувана,че нямах думи за да ти се отблагодаря.Тогава един старец мина и ми остави едно едно листче.Отворих го,но по бузите ми се стекоха парещи сълзи.На листчето пишеше „Да обичаш е като песен да пееш,но няма песен без край!”. Ти ме попита какво има,но аз се усмихнах и скрих листчето в джоба си.Слънцето блестеше в очите ми,а ръцете ти галеха косата ми.Минаха часове,а ние бяхме заедно,но дойде време и да си тръгваш.....Изпратих те до гарата.Автобусът ти пристигна.Прегърнахме се и се целунахме се довиждане.Ти ми каза „Скоро мъничката ми” и сладко ме целуна по нослето.Аз изрекох „обичам те”,като за последно...Шофьорът изведнъж извика „Айде потегляме!” , ти се обърна и каза „момент!!!”. Отново ме целуна и се качи в автобуса.След 4 часа трябваше да си бъдеш във вас и да ми звъннеш...Прибрах се и ... каква изненада само...майка ми,ми беше организирала купон...всичките ми приятели присъстваха.Щастлива бях...обичана бях.Минаха вече 5 часа,а телефонът не звъни..Какво ли става – питах се аз...Грабнах телефона и набрах твоя номер,но се чу само „Телефонът на абоната не е включен,моля опитайте по късно!”. 19:30 беше...вече отдавна трябваше да си се прибрал.Мама включи новините и аз се облегнах притеснена на стената.Само след минута по новините чух „Автобус пътуващ от Варна до Казанлък катострофира!Оцелели в тежката катастрофа няма!Има жертви дори и извън автобуса!” Тогава всичко ми причерня.Черната спирала се стече надолу,а тялото ми неподвижно и студено бавно се спущаше надолу към пода.Само след час телефонът ми звънна.Това беше тя!Майка му!Тя ми каза „Ти си виновна,зарад теб синът ми умря!Ти си проклятие!Ти го уби!”. Но аз чух отчаяния и глас и не казах нищо..тя затвори телефона,а аз паднах на колене с наведена глава и капещи сълзи.Кой можеше да предположи,че на рождения ми ден,ще умре смисалът на живота ми?!? Бръкнах в джоба на дънките за да искарам пръстена,който тои ми подари,но вмето него докоснхах листчето,което старецът ми подаде.Сега разбирам всичко... „ Да обичаш е като песен да пееш,но няма песен без край!” Изглежда вече моята песен беше свършила...жалко,че беше толкова кратка...Излязох бясна от нас,за да търся онзи човек облечен в дрипи...Срещнах го,но той не можеше да говори.Той написа на едно листче „Не се отчайвай,твоята песен продължава,тя е в края си,но още не е свършила!” Аз не обърнах внимание на думите му,защото любимият ми вече го нямаше.Гледах в една точка...и вече си тръгвах,докато старият човек не проговори.Той каза: „Вас дори смъртта не може да ви раздели!”, обърнах се назад,но той изчезна.Нямаше го никъде!Когато стигнах до нас,едно такси спря пред моя вход.Той...любимият ми слезе от него.Аз дотичах разплакана до него и го докоснах,целунах го,преърнах го! „Ти...ти...Ти си ЖИВ!!!” – казах щастливо аз,а той ме попита какво става.Обясних му всичко и той отговори „Виждаш ли мъничка моя,дори смъртта желае да сме заедно!” ... Колко истински бяха тези думи,докато не се появиха двама дъши с пистолети...в ръцете...Простреляха те...там....точно в сърцето.Простреляха и мен...защото в сърцето ти съм аз!!!Ето сега беше дошъл края на моята песен...Изглежда тези са били врагове на родителите му...След ден...беше погребението му...Майка му ме гледаше с голяма омраза,аз се спрях до нея,погледнах я в очите и казах „Хммм....странно,до вчера вие ме убвинихте,че аз съм убила синът ви! ... Колко сте жалка госпожо...Колко Жалко,защото вие сте единствената му убийца!” Болеше ме,че изрекох тези тежки думи ... но това беше самата истина!Мина време...но нито болката успя да умре в мен...нито можах да намеря цветя които да ми напомнят на твоите очи...Аз винаги ще съм неговата мъничка!И след всяка изминала секунда,след всяка въздишка тъжна, след всеки спомен за теб,аз разбирам че... „Да обичаш е като песен да пееш,но няма песен без край!”