ДЕН
ДЕН
Опиянен от алкохолни пари, той отвори тежката, метална врата. Прекрачи прага с въздишка, постоя няколко секунди, за да се окопити и заключи. Ехото, което се чу, му напомни за празнотата на голия апартамент. Потърка облата форма в джоба на якето си и се усмихна тъжно. Какво пък толкова му беше великото. Изродени традиции, сега подчинени единствено на първичния инстинкт за самосъхранение. Мисълта да припечелиш от развеселеното сърце на другите. Отвратително.
Затвори очи и се пренесе на друго място. Място, където се разливаха само цветове. Нямаше я тази показност, тази лицемерно натъкмена гордост, че правиш нещо за всеобщото благо.
Изведнъж, няколко тона го върнаха в реалността. Тя стоеше пред него, с нахално проницателен поглед. Потракването на маникюра и, върху голата стена, му се стори нетърпимо в момента. Погледите им се срешнаха, но сякаш преминаха един през друг и продължиха да търсят нещо, което, за съжаление, беше отдавна изгубено. Той се приближи към нея и разтвори ръце, за да я прегърне, но се олюля и падна насред пустия коридор. Една сълза се стече по лявата му буза и спря в студения балатум. Толкова пъти беше отключвал вратата, с трепет, че тя ще бъде вътре, ще му се усмихне и ще го прегърне. Затоплен от търкулналата се сълза и изпития алкохол, той се унесе, проснат по корем.
© Даниел Първев All rights reserved.
