Две къси
Частна библио(про)тека …<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Оставих печката включена с мърморещият нежно чайник върху нея. В такъв наситен, зарев следобяд единствените мисли между тези четири стени са за онази книга. Едно старо четиво, преиздавано от много издателства в продължение на изключителен брой години. Толкова пъти, че чак имаш чувството, че всеки притежател има свой автентичен екземпляр (та даже с автограф!).
Аз се сдобих само с няколко страници – най-вероятно поради лошото качество на лепилото се бяха разлепили и изпаднали свободно. Странното е, че не са поредни, а са малък пъзел с различна номерация, недовършени изречения, самотни думи, започнати диалози… Някои листове са пожълтели, други – със серифен шрифт, трети имат ръкописни вметки.
Трудно е. Търпеливо се намествам в протърканото канапе и с вниманието на вманиачен аматьор започвам да подреждам сбирщината от “ценности”.
На 6-та страница има петно от шоколад. До колкото схващам, се спрягат думите “илюзия, обезличаване, компромиси, очаквания…”. Какво ли крие под себе си сладката кафява мръсотия? Може би “лю….”? Лютеница! Люта лутаница в дебрите на тълковния речник.
Продължавам да шумкам с вехтите, изтънели от четене сраници.
На 27-ма страница има само 9 думи с едър шрифт: “Пътят за почивната станция минава през неокосеното поле отпред.”??? Признавам, не мога да схвана фабулата. Да не съм попаднала на някаква позивна книга?
31-ва: монолог за загубата на работен ентусиазъм у някакъв чиновник във фабрика за тоалетна хартия (двуслойна), след опустошително пиянство по време на сватбата на бившата му любовница ….
47-ма: пътепис за една хавайска почивка a la “Арлекин” на някаква добре поддържана дама в климактериум. С ръкопис отстрани е надраскан дълъг многонулев телефонен номер с името Джони (хубавеца?).
73-та: тук следва списък на кината и филмите, техните разпространители и “заслужили” актьори.
И т.н.
Този лист, момент да видя, е с номер… = f.[(07.12.77).(все по-добре).(колкото ми се ще)]?!?
По-че(с)тното ръкополагане на наследствения комарджия или как се предават семейните традиции …
“Колко карти да ти дам?”
“Ами… като за 5 минути.”
“Закъса… а?”
“Не, просто не ми понася. Пфууу! За малко фул!”
“Не бързай! Ще се научиш.”
“Не са ми бързи ръцете… не става.”
“Абе, то на млад човек… бързата работа – бързо свършва. Карай по-бавно. И отработвай движението.”
“Схвана ми се ръката.”
“Наплюнчи си пръстите де!”
“Тц. Не се получава. Нямаш ли някакво помагало?”
“Слушай мене – за тези неща – само практика. И аз като почнах в началото се одървях от схващане, но после става като по масло.”
“Картите ми пречат.”
“Ами смени ръцете! С коя ръка пишеш?”
“Не помня… Уффф, май с дясната.”
“Значи хвани картите с лявата и (за)играй с дясната. Младите вечно бързате. Наблюдавай, изучавай, прави си изводи и действай. Тялото се контролира от мозъка. Той е в главата, но винаги можеш да го стимулираш чрез нейния сателит.”
“Но тогава къде остават картите?”
“Ами… отпред.”
В картите и секса винаги е важно да имаш добра ръка и обигран баща.
© Ива All rights reserved.
