Една душа

Уморих се да чакам да те видя.Уморих се да си спомням твоя глас.Уморих се да лъжа,че не те обичам вече. Животът ми бе дълъг миг.Миг от вечността,споделен с твоите устни.А ето сега ... умирам!Прости ми!Знам,ще го направиш!Вяравм в твоето сърце - атм криеш моето лице,едно лице,което ще те преследва,докато дойдеш при мен.Знаеш къде съм.Там - долу - в краката на всички,защото ги предадох - ти си сред тях... Въпреки всичко аз те виждам.Вървиш по улицата;срещаш се с познати;гледаш ги със същите очи,с които ме погледна за последен път;усмихваш се с онези устни,които помнят моите.С ръце,готови за ласки,отваряш вратата на апаратмента си.Не!Това не съм аз,а само малка част от моята душа - една снимка,обсипвана с целувки и прегръщана толкова пъти. Плачеш?!Знаеш,че не понасям това и се усмихваш,защоточувстваш погледа ми.Да - тои се плъзга по тялото ти и поглъща всеки негов допир. Докосват се смъртта и вечността,за да се слеят отново във нощта.Мрак,изпълнен с нежност и спомени,жестокост и тъга.Бъди силен и живей без мен.Пусни ме да си тръгна! Тялото ми ще остане на земята,за да е леко на душата,достатъчно натежала от любовта ми към теб! Моля те - прости ми! дек.2003г.