Една крачка към миналото

Даниел стоеше на ъгъла пред градския часовник и чакаше съпругата си да излезе от работа. Щяха да обикалят из магазините. Това не беше от най-приятните му занимания, но понякога се налагаше да премълчи и да изтърпи двучасовото ровене за поредната кичозна дрешка, която уж била най-модерна за сезона. Докато се оглеждаше за Валя, забеляза една позната фигура между рояка от хора по централната улица. Жената беше спортно облечена, с леко впити дънки и памучно жълто потниче, което очертаваше прекрасните й гърди. До нея вървеше малко момченце на около 4-5 години и ближеше сладолед. Покапа се. Майката се наведе, избърса с кърпичка блузката му и нежно се усмихна на детето. Изправи се. Погледите им се засякоха. Дани за миг потъна в тези огромни черни очи. Стомахът му се сви. Кимна на жената. Тя смутено сведе поглед и набързо се шмугна в най-близкия магазин. <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Мъжът не можеше да помръдне. Спомените връхлетяха  и събудиха позаспалата болка. Мислеше, че я е забравил, че я е изтръгнал от сърцето си, но явно не бе така... Не беше виждал Мая повече от 5 години. Градът беше малък, но Дани рядко се шляеше безцелно из него. Работеше в една частна фирма. Пътуваше доста из страната и понякога отсъстваше с дни. Бе чул от приятелите си, че Мая се е омъжила за един доста по-голям от нея мъж, добре осигурен финансово и че си имат дете. Не искаше да разпитва за нея. Беше излишно да човърка в стари рани. Преди две години се запозна с Валя, ожениха се набързо и сякаш всичко си беше наред... до днес, когато я видя... Не се бе променила... Всъщност не, станала бе някак по-женствена... Момичето, в което се бе влюбил бе крехко и нежно, а сега насреща му бе застана една красива и привлекателна жена. Но очите... очите бяха все така дълбоки, но тъжни... Върна се мислено в нощта на последната им среща...

Беше краят на юни. Вечерта бе приятна и те решиха да се разходят из парка. Вървяха прегърнати из тихите алейки. Спираха понякога, за да се целунат и неусетно  стигнаха до любимата си пейка. Обичаха да ходят там. Бе на изолирано, спокойно място, от което се виждаше почти целия град. Пейката беше направена между две дървета. Седнаха в двата й края, прекрачвайки я. Облегнаха се назад и се наслаждаваха на тишината. Мая се оглеждаше в очите му и се усмихваше. Дани протегна ръце, хвана нейните и я придърпа нежно към себе си, така че краката й да са над неговите. Пръстите й обходиха лицето му и се спускаха плавно към гърдите. Устните й докоснаха неговите, езичето й ги очерта и се мушна плахо при неговото. Даниел настръхна. Ръцете му се разхождаха по гръбчето й и опознаваха всяко местенце от изящното й тяло. Притегли я още по-близо. Качи я да седне в него. Тялото й се извиваше. Ласките й ставаха все по-страстни. Целувките й - все по-горещи. До този миг Мая не бе го допускала толкова близо до себе си. Щом той посегнеше да погали гърдите й, тя отскачаше нервно и прошепваше, проплаквайки: „Недей, моля те!”. А сега... сега се раздаваше, беше негова, дори и физически. Люби я нежно и бавно... Беше невероятна нощ, изпълнена с толкова много любов... А после? Какво стана после? Изчезна. Покри се. Не вдигаше телефона. Не отваряше, когато звънеше на врата й. Приятелките й смутено вдигаха рамене и казваха, че не знаят къде е. След около месец видя майка й, от която получи само едно рязко: „Замина. Не я търси вече!”

Дните се нижеха, болката и споменът за красивото момиче започваха да поизбледняват. Понякога обаче, заспивайки сам в някой хотел, далеч от жена си, Дани се сещаше за нея и се питаше: Какво всъщност стана? Защо избяга Мая, без да му каже и дума? Подобни въпроси го глождеха и не му даваха мира като непрочетена книга.

- Даниеле! – почти истерично изкрещя жената, застанала с ръце на кръста и готова да го застреля с поглед. - От 5 минути стоя пред теб, а ти не ме виждаш. Опържих се на това слънце. Хайде, че Лили и Весо вече ни чакат до „Маги”–то. Лили си харесала там една зелена блузка, ама... не от онова гадното зелено...

Мъжът се усмихна виновно, подаде й ръка и тръгнаха към съответния магазин. Валя продължаваше да обяснява за „чудната блузка”, Дани кимаше разбиращо, но мислите му бяха далече... някъде там в миналото...