Из "дневниците на една омъжена жена"
Отново съня бяга от очите ми. Опитвам се да не мисля за това, но не мога, просто не мога. А уж съм силна жена!Силна?! – вятър. Сега съм просто емоционално зависима жена.<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Седя в тъмното с поредната цигара, поредната чаша водка и поредния спомен.
Върнах се назад във времето, в началото. Бях щастлива, много щастлива.
Открила идеалния човек, този от мечтите, принца от приказките. Смешно ли ви се струва?! Не, не е смешно. Всеки обичащ и обичан човек си мисли така. Да, бях невероятно щастлива, усмивката не слизаше от лицето ми, не ходех просто летях. Очите ми сияеха... Въобще имах всички признаци на влюбена и обичана жена.
Та началото, като всяко начало в любовта – романтика, страст, магия. Светът изглежда тъй чудесен, всичко е толкова лесно.
Спомням си страстните писма. Първото нещо, което правех събуждайки се от сън, беше да включа компютъра и да прочета писмото му. И денят се превръщаше в чудесен. Светът ставаше цветен. Всичко лошо избледняваше, всичко грозно ставаше красиво, всичко лошо - добро.
Спомням си цветята, картичките и малките хвърчащи листчета с “обичам те”, които ме чакаха на работното ми място. Нещо много обикновено, но с огромна стойност. Нищо и никакъв жест на пръв поглед, но такова въздействие оказваше върху мен. Защо мъжете забравят за тези неща след това?
Спомням си романтичните вечери, нощите изпълнени със страст. Нежните погледи, откраднатите целувки, тайния копнеж...
Спомням си и думите “ще обичам цял живот само теб”. Спомням си...
А сега...
Сега искам да мога да се потопя в съня и да спя, да спя...
© Вероника All rights reserved.
Имаш от мен едно огромно благодаря. Забелязах,че си имала търпението да ми изчетеш скромните творения
