Жар от пепелта
100
0
6
4 min reading
-СЕДМА ЧАСТ-
През следващата седмица и двамата полагаха неимоверни усилия да забравят и да се успокоят.Ан бе припаднала два пъти след последната им среща с Мишел.Карлос така и не успя да я склони да се консултират с домашния лекар.
Събота бе ден за почивка и бяха решили да заведат Люк и Бела на пикник.Андреа се зае да приготви нещо зе десерт,докато Карлос и децата се забавляват на двора.Днес не се чувстваше добре...Бе толкова вглъбена в приготвянето на сместа за сладкиша,че не чу приближаващите стъпки.Карлос се доближи и я обгърна със силните си ръце:
-М-м-м!Мирише много вкусно,госпожо Де`Лалива.-устните му лекичко докосваха меката част на ухото й.Изведнъж й причерня...Не чувстваше нищо.Карлос усети как тялото й безжизнено се отпусна в ръцете му.
-Ан?Ан,скъпа?
Занесе я в спалнята и я положи върху голямото легло.Седна на края и взе слушалката:
-Ало?Доктор Патерсън?Обажда се Карлос Де`Лавива-в гласа му се долавяха паника и страх.
-Здравей,Карлос!Какво има?
-Съпругата ми,докторе,припадна!
-Идвам след малко.Не се тревожи!
Постави слушалката на мястото й и се загледа в пребледнялата лице на жена си.
-Обичам те,Андреа!-гласът му бе едва доловим...
* * *
Както бе обещал,д-р Патерсън,пристигна почти веднага.Говореха,бързо крачейки към спалнята:
-Случвало ли се е друг път,Карлос?
-Преди седмица.Припадна два пъти...
-Донеси ми вода ако обичаш и изчакай отвън.Няма да се бавя.
Като послушно дете Карлос донесе вода и излезе,молейки се да не е нещо сериозно.Отиде във всекидневната и зачака...След петнадесет минути,д-р Патерсън отвори вратата:
-Карлос,би ли дошъл за малко?
Влезе в спалнята и видя Андреа,седнала в леглото,а устните й разтегнати в лека усмивка.Седна до нея и я прегърна:
-Ан,мила,добре ли си?Уплаши ме до смърт-не спираше да я целува по слепоочието,забравил ,че не са сами.
-Добре,аз ви оставям!
Карлос стана за да го придружи до вратата.
-Не е нужно,благодаря!
-Довиждане,докторе и благодаря!
Отново зае мястото си до Ан:
-Какво има,Ан?Ще ми кажеш ли?-в очите му все още се четеше безспокойство.
-М-м-м!Не и преди да получа една голяяяма целувка...
Карлос застина.Бе очаквал всичко друго,но не и това.
Андреа присви устни:
-Чакам!
-Добре,госпожо Де`Лавива!Ще играя вашата игра!
Жадно впи устни в нейните.Езикът му бавно се прокрадна и се сля с нейния,отново започна да изучава всяко кътче на устата й.Когато усети как тялото й се напрегна под напора на желанието,се отдръпна:
-А сега да преминем към вашата част от сделката,госпожо!-лицето му бе озорено от ликуваща усмивка.
-М-м-м,Карлос...
-Обещавам да продължим,но след като чуя това,което имаш да ми кажеш,малка палавнице!
-Добре,-върху лицето й се разля усмивка-ще ти кажа,но подробности ще научеш след...някъде околоо...девет месеца.
На лицето му се изписа изненада:
-Какво?Да не искаш да кажеш,че...
-Че съм бременна!Да,това искам да кажа!
Обезумял от щастие,я взе в обятията си и я завъртя...
-Карлос!Карлос,пусни ме!-весел смях огласяше стаята.
-Пусни ме или...-запуши устата й със своята.
-Обичам те,Андреа!И ти благодаря!
-За какво,мили мой?
-За любовта ти и за третото прекрасно ангелче,с което ще ме дариш.
Устните им отново се сляха.
-Мисля,че заслугата е изцяло ваша,господин Де`Лавива!
-Не-е-е,аз съм послушно момче...
* * *
На девети септември се оказа,че ангелчетата,с които го дари,бяха две.Красиво момченце и прекрасно момиченце.
-Как ще ги кръстим,Ан?-Карлос имаше чувството,че лети ит щастие.
-Мамо,искам да го подържа.
-Още си малък,миличък!
-А аз може ли?-Бела беше не по-малко щастлива от родителите и братчето си.
-Вземи го.Внимателно...Точно така.Много мислих как да се казват и реших да ги кръстим...на себе си.-усмивката я правеше още по-млада и красива...-Какво ще кажеш за Андрес и Корина?
-Чудесно!Обичам ви,Андреа,Анабела,Лукас,Андрес и Корина!
-И ние те обичаме,Карлос!Аз,Анабела,Лукас,Андрес и Корина!
* * *
Истинската любов е онази,която устой на всички изпитания.Която ни дава сила да преживяваме,кураж да надживяваме и желание да продължаваме напред по-силни и устойчиви отвсякога.Тя се ражда като...жар от пепелта,за да бъде с нас до края на дните ни...
© Михаела Михайлова All rights reserved.
