Ко(н)чина
<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Пиер (PR) беше светъл герой от Френската революция. Беше и светъл герой от Селската революция. Абе, PR беше светнал всяка вечер, след като се прибираше от кръчмата на едно не-у-местно френско село.
Вечер му просветваше след като вкара живителната доза перно. Лекуваше стомаха си, който често го правеше на кука от болка. Та лекарството на кристали благо помиряваше стомашният му дискомфорт. А на душата му ставаше едно такова леко, приповдигнато (е, последното се случваше след свръх доза).
По въпроса за перното PR се осветли преди години, когато по светло, но на тъмно (в тоалетната на двора) беше взел недопитата бутилка от баща си, който в това време спеше под масата в компанията на рояк опиянени винарки (селянки-лозарки). Впоследствие всички решиха, че вечно разстроеният PR е постигнал единение с вътрешната си природа благодарение на силната си воля. Обаче всичко се дължеше на силната му страст към ма-стиската. От тогава все я стиска… за гърлото.
PR също така беше и наследствен селянин с потéкло (ами, че то и истинските мъже на моменти олабват). Нямаше още жена около (с)ебе си (уууупс!) и като че ли, не чакаше перачка на мръсни гащи. Въпреки селската си расовост PR беше възвишено залитнал по чакането на муза – на осезаемо видение от женски род. И чакаше просветление.
Онази вечер всичко си беше по старому семпло. Същите мазни шаяци, люспите от лук, подпушването от съседа по маса, звучните уригни от презрялата кръчмарка – все същата уютна идилия. PR перкаше перно, след перно и сякаш за първи път започна да губи интерес. Измъкна се от “Двата пора” осветлен, но малко затъмнен от лекия дискомфорт и закриви по пътя. Някаква сладникаво-натрапчива миризма преодоля пиянският му дъх и стигна до носът му. Свинарника. Поседна с гръб опрян о нефелната стена и се заслуша в омайната мелодия от зурли. Имаше нещо екзотично там, тогава. И я видя. Обляна в нежна лунна светлина, невинно положила снага върху неокосената трева, лежеше тя. И дишаше тежко. “Една на милион! Това е тя! Прекрасна, само-дива…” свиня…
© Ива All rights reserved.
