Когато любовта я няма...
2 min reading
Любов... Не вярвах в любовта... Не и в тази,която изпитвах някога към теб.
Не и в тази,която събира хората до края на дните им-и в безлунните нощи,и
в неслънчевите дни,в болката и в радостта в полета и в падението. Не и в
тази,която те кара да желаеш цял живот да държиш ръцете на един човек,да
заспиваш до него всяка нощ.Да го търсиш в цялото си отредено време на
земята и дори да го намериш,той да не те обича по същия начин. Тази
любов ,която те зарежда с желанието да го слушаш безкрайни часове,да
вярваш в него и да знаеш,че и двата ви живота взети заедно няма да ви
стигнат. Да жадуваш вечно прегръдките му и нищо земно да не ви разделя.
Онази любов,която те кара да плачеш,когато го изпращаш с дъжда,която ви
закриля докато танцувате върху лунната светлина.Онази любов,за която не
трябват думи,а само вдъхновение... И когато е така-светът е само за
двама.Тя е света... Любовта,за която се хвърляш в огъня,за която си готов
на всичко. Тази любов не е за хората-тя е изцяло магия... Не зная дали ти
или аз ще я срещнем някога.Ти вярваш в нея.Аз-не. А обичал ли си някога
така?Така,че нищо да не може да спре полетът,към този,когото обичаш?
Обичал ли си с тази любов?Кълнял ли си се с всички думи и във всичко?
Крещял ли си от болка?Умирал ли си с мълчанието?Молил ли си се на колене
да те пощадят-теб и тази любов? Аз обичах някога така! И сега съм
обречена да не мога да обичам...Никога пак така... Ала сега всичко е
минало. Не вярвам в тази любов! А друга няма.....
© Танчето All rights reserved.
може някой да го хареса
