Нещо като разказ

       НЕЩО КАТО РАЗКАЗ
 
         Все едно нещо се счупи 
         И нищо между нас вече
         не е както по-рано
         Случи се изведнъж  
         Поне за мен 
         Рязко и неочаквано
         но не като удар
         А смачкващо и страшно
         колкото предателството
         Как ми липсва твоето:
       обичам те 

        Не посмя да ми обясниш
        каква е причината 
        Но сме разделени
        разстоянието от твоето
        до моето сърце
        се оказва непосилно
        за теб
        Поне до този момент
        А аз ...
        Нищо че не зная вече
        къде съм
        трябва само да притворя очи 
        И  душата ми
        мисълта ми.
        или всичко онова
        което може да ме накара
        да полетя
        Ме отвежда при теб
        Бързо намирам пътя
        без да съм те питал
        без да знаеш
        без да очакваш
        Много е лесно
        Също
        като дишането
        Когато
        имаш любов
        всичко е много лесно 
        Обич моя

        Пристигнах
        влизам у дома 
        Късно е 
        Очаквам да кажеш ...
        Всъщност вече нищо не очаквам 
        Чувам само телевизора 
        Опитвам се да не вдигам шум
        Милата ми ...
        задремала си 

        Присядам тихо
        срещу теб
        и
        дълго те гледам
        Главицата ти
        е наведена към дясното рамо
        невинна
        ранима
        и беззащитна 
        Колко си хубава !
        и
        изведнъж разбирам
        че каквото и да си сторила ...
        вече съм ти го простил

        Не се стърпявам
        и  те гушвам
        без да те будя
        опитвам се да си спомня ...
        или да ти припомня нещо
        но не зная какво
        после те целувам
        навсякъде ...
        по косата
        по очите
        по нослето .
        Навсякъде
        без да усетиш.

        и 
        тогава ...
        си спомням за отпечатъка 
        Много внимателно
        без да те докосвам
        приближавам ръката си
        до лицето ти
        Усещам топлината която излъчваш
        страх ме е да си поема въздух
        задъхвам се ...
        защото
        релефа на матовата ти скула
        от слепоочието до брадичката
        идеално се припокрива от
        извивката на моя палец  
        Все едно
        че от твоята скула
        е извита дъгата на ръката ми
        или обратното 
        Някога когато открих
        това съвпадение
        ти казах
        че по него могада те разпозная
        и с завързани очи
   
        Сега си спомних онова
        което исках да ти припомня 
        Достатъчно е
        да погледна дланите си
        любов моя 
        Твоите скули са там
        нося те в моите ръце
        нищо
        че е само като отпечатък 
        Лицето ти ме гледа от там  
        Обич моя 
        И можеш да бъдеш сигурна
        че в правото си да избирам ...
        това е причината
        да нямам желание
        и
        да не искам да погаля друга 

        Тъжно ми е
        че досега не успях
        да ти го кажа по този начин 
        Обич моя
        време е да си тръгвам
        Господи !
        как ми се искаше да те попитам:
       Какво успя да запазиш от мен
       което да те спре да погалиш някой друг 
        И ти да ми отговориш ...

        Тръгнах си  
        вече ...
        И да си казала нещо 
        Не съм го чул