Обикновен ден
1 min reading
-Той почина. С тези думи я посрещнаха вкъщи, в нейния дом. Не знаеше какво да
каже. Стоеше замръзнала. Не се чувстваше жива. Изведнъж, като че ли за пръв път,
не мислеше за нищо. Погледа й изглеждаше празен. А в следващата секунда - пълен
с грижи, проблеми...,ЧУВСТВА! Тъкмо се беше почувствала щастлива, животът й
тъкмо почваше да върви и да се подрежда. Но нали казват, че когато нещата се
оправят трябва да се подготвяш за най-лошото. Да, но тя беше леко замаяна и не
се сещаше за тази възможност. Не каза нищо. Влезе, събу се (по навик,без да се
замисля...,след няколко секунди се чудеше защо го е направила, вече нямаше
значение колко мръсно ще е). Седна на фотьойла. През главата й минаваха образи.
Образи на проблемите, които я очакваха. Изведнъж чу ридания. Румяна влезе в
стаята. Плачеше. Но защо?!?! Нито му беше близка, нито я засягаше. Сякаш плачеше
заради нея. Виждаше, че нейните сълзи напират и искаше да ги изкара навън. Не
можеше да заплаче, стискаше зъби. Нали само слабите хора плачат, няма да си
позволя, аз съм силна, не! Потече една сълза, стигна до ъгълчето на устните й и
сякаш извика другите. Стичаха се, бързаха да отмият болката. Нямаше да успеят.
Сигурно бяха стотици. Ами сега? Слаба ли съм? Не,не съм. Почна да оправдава тези
капчици.. и себе си. Той лежеше в ковчега. Грозна смърт, но той красив.
Безпомощен, но силен. Бял, но оцветен от преживяните емоции. Студен, но затоплен
от раздадената и получена любов. Карамфилите не му отиваха. Той беше толкова
жизнен...толкова отдаден...толкова... Думите пак не стигаха, но всеки усещаше
какво иска да каже другия. Пак риданията. Той не обичаше цветята, защо лежеше
тук, отрупан с тях. Писъци, оплаквания, мисли...за него! Облегна се на стената,
плачеше. Сълзите не стигаха до него, за да го събудят. Спеше ли?! Спяхме и ние.
Световете ни бяха празни. Е,да, но чуждите бяха изпълнени. Обикновен ден. Хората
- щастливи, тъжни, загрижени, надяващи се, влюбени, мразещи, модерни, остарели,
незаинтересувани, безмълвни. Опитвах се да докосна чужди богове, съдби. Търсех
правилния път към хората. Нямах карта. Направих си. Вярна ли беше?! За него.
© Маги All rights reserved.
Вероника, пак благодаря за оценката