Сега или никога - 2

Пламен стоеше зад ъгъла на сградата и наблюдаваше как Ива се приближава към мястото на срещата. Отново бе в бяло. Блузката й бе прилепнала и леко къса. Очертаваше прекрасните й гърди и показваше част от коремчето й. Полата й бе дълга и права, но с две големи цепки отстрани, така че да не пречи и ограничава плавните й движения. Беше прибрала косата си на опашка, навярно заради жегата. Наближаваше обяд и температурата бе вече около 26 о С. <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Тя се огледа и застана на сянка под големия кестен точно срещу сградата на банката, на върха на която се намираше часовника. Пламен пое дълбоко въздух и тръгна към нея. „Уфф, вече определено съм се изчервил!” – си помисли той, но нямаше как да се върне назад, защото Ива го видя и го дари с една усмивка.

-         Здравей! – поздрави жената.

-         Здравей! – каза Пламен.

-         Този букет навярно е за мен – усмихна се Ива, забелязвайки как мъжът нервно премята 5 червени рози и не знае какво да прави с тях.

-         Да, да, за теб е. Заповядай! Знам, че харесваш тези цветя.

-         Благодаря! Много мило от твоя страна. Наистина харесвам тъмночервени рози, но ти от къде знаеш?

-         Ами… не е важно. Просто знам – в този момент цялото му лице пламна от срам и притеснение.

-         Днес е много топло. Къде ще пием кафе?

-         Нека е в „Рига”. Там сега е по-поносимо. Сянката е дебела, а и мястото е проветриво. Искаш ли?

-         Добре. Нека да е там.

Тръгнаха по централната улица. Заведението беше наблизо. Пламен не смееше да я погледне, а тя отвреме на време крадешком го фиксираше с периферното си зрение. „Срамежливец!!! Боже, какво ли му се върти сега из главата на бедното момче?!” – каза си тя и се усмихна.

Избраха на една маса около фонтана. Ива запали цигара още със сядането, следейки реакцията на мъжа, но той бе толкова притеснен, че май не забелязваше друго, освен пръстите на краката си. Дойде сервитьорката.

-         За мен виенско кафе, но държа да е с бита сметана, а не с течна или суха, и само с шоколадови пръчици. Ааааа, и един „Тоник”, но с 3 бучки лед, ако обичате. – изстреля набързо поръчката си Ива и небрежно кръстоса крака.

-         За мен кафе. Нормално.

-         Извинявай. Малко ми е нервно, но то е, защото не съм се наспала. Много до късно стояхме снощи в дискотеката, а тази сутрин ме събуди съседката още в 8 часа. Вярно, че е събота. Вярно, че е хубаво да се тупа, ама не по това време. Идеше ми да изляза на терасата и да й дръпна губера от ръцете, защото живее на горния етаж.

-         Не бива така да се безпокоят хората толкова рано сутрин.

-         Да, не бива, ама хора всякакви. Иначе не е лоша, но..голяма е чистница. От чистене дали и остава време за друго хич не знам. – засмя се Ива и цялото й лице засия.

Пламен не можеше да откъсне очи от нея. Тя се държеше толкова свободно и непринудено, сякаш са стари приятели. Говореше, ръкомахаше, лицето й постоянно сменяше израза си.

-         Пламене, отдавна се каня да ти се обадя за една работа. Разбрах, че с Иван понякога след работа ходите да сменяте тръби и да лепите плочки.

-         Да, изкарваме по някой друг лев. Не е излишно.

-         Да, да, разбира се. Решила съм да ремонтирам банята това лято и в коридора да сложа теракот, че по тоя повод се сетих за теб. Щото оня ден ходих в Тинчето и като и видях банята, направо се влюбих. Каза, че вие сте я правили. Супер е.

-         Да, ние я правихме.

-         Заети ли сте сега? Ще може ли да намерите малко време за мен през този месец?

-         Да, няма проблем. Само ще поговоря с Иван, че мислеше да излиза за седмица отпуска и да прескочи до морето, но..мисля, че ще стане… - отговори Пламен, а душата му се сви. „ За това ме потърси значи…А аз глупакът бях полетял…” – помисли си мъжът, но все пак се зарадва, защото така щеше да има шанса да я вижда и да я поопознае от близо.

След няколко седмици двамата седяха и пиеха кафе на същата тази маса.

-         Ама добре го бях измислила това с ремонта. Е, вярно, отъня ми джоба с почти две хилядарки, но пък си струваше. Нали, миличък? – каза Ива.

-         Да, скъпа.  Така е като съм загубен и като не посмях толкова време да те поканя аз. А ти нали си ми умница, намери начин да ме вкараш в банята си. – засмя се Пламен и леко се наведе към Ива, за да я целуне нежно по бузката.

-         Но каква баня само – направена с любов!!!