Умора
Прибирам се от тренировка. Беше тежко, уморена съм. С нетърпение очаквам да вляза отново в банята. Под водата. В чистите капки, които да попивам с кожата на тялото си. Искам да потъна в нейния кристален свят. Пред безистена съм вече. Ровя за ключовете от пощенската кутия. Намирам цялата връзка. Премествам сака на другото рамо. Писмата се изсипват на мозайката. Много са за един ден. Пак и пак, и пак. Всичките са от теб. А, ето и две сметки за телефона и за водата. Да, водата ще ми помогне да се отпусна. <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Чувам бързите стъпки. Те дишат. Те ме горят с дъха си. Сакът ми е на стълбите. Разсипва моят екип. Край на тренировката за днес. Косата ми причинява болка. Падам на третото стъпало. Лицето ми е върху него. Лицето ме боли. Очите ми не виждат нищо. Затварям ги. Потъвам в червените мисли на невъзможното. Не искам. Не. Не, не.
Гласът ми е спрял в гърлото. Задушавам се. Нищо не помня. Събирам спортните си вещи от най-долната площадка. Навеждам се да взема последното писмо. То е отново от теб. Защо, защо ножът който ти подарих е тук?! По него има кръв. Само няколко капки. Водата . Тя е горе в банята. Трудно ми е да вървя. И сядам в локвата. Топла е и се уголемява. Разстила се като желание за почивка. Отпускам се и забравям за всичко ..и за водата.
© Даниела Кирчева All rights reserved.
