За Любовта
3 min reading
На Светльо и любовта.... Липсваш ми, толкова много, че не знам как изобщо живея.
Имам чувството, че нещо ме прокле и никой и нищо не могат да ми върнат любовта,
която беше ти и ще си останеш само ти. Не мога да повярвам, че те няма, а мина
толкова много време. Трябваше вече да съм свикнала с факта, че те няма. Но не
мога. Времето, което изкарах с теб е най - хубавото нещо в живота ми и не знам
как и дали изобщо ще мога да го забравя и да свикна с мисълта, че живея и трябва
да живея без теб. Защо се случи така? Нали каза, че ме обичаш завинаги, че няма
да ме предадеш, че никога няма да ме оставиш сама, без теб. А теб те няма и даже
не знам дали още помниш коя съм и колко си ме обичал. Аз помня! А ти ме остави и
си отиде, даже не каза “чао”, но защо ти е като си имаш нова любов, истинска и
голяма, според теб. А сигурен ли си, че се е родила жената, която ще те обича
повече от мен? Знам звучи банално, но и на мен ми звучеше странна фразата, че ме
обичаш завинаги, но ти повярвах. И защо го направих? Помислих, че е истина. Това
беше най - хубавата истина в която вярвах. Но се оказа лъжа. А от това
боли. Наистина боли! И не мога да го преживея. Не вярвам, че те няма, прекалено
тъжно е да не мога да споделям с теб мечтите си. Да не мога да вярвам в някой. А
толкова ти се радвах. Понякога имах чувството, че ако остана без теб няколко
часа ще умра. Но как живея още? Няма те от години, но си там дълбоко в сърцето
ми. Разглеждам снимките ни заедно и се усмихвам. Така както съм се усмихвала,
когато сме се снимали. Но това не е реалност, това е връщане назад в спомените и
опит за преживяване на щастието. А сега се оптвам да живея и да не мисля за теб.
Да се боря със себе си. Знаеш ли колко много научих докато те нямаше? То избива
на някъде. Аз си намерих интереси, които имат за цел да те заместят, но не
става. Пак ми липсваш. А колко ми беше хубаво с теб, как споделях всичко с теб и
как плакахме и двамата през онзи слънчев ден, когато ме качи на автобуса. Но
защо плакахме, разделяхме се само за седмица? А сега защо не плачеш, когато ме
няма от години. Ние не можехме един без друг, влизах в огъня заради теб и знам,
че и ти щеше да направиш същото за мен. А тя? Нея обичаш ли я така? Или по -
силно? А по - силно може ли? Аз не бих могла. Ти си всичко. Любовта ми към теб
беше всичко и аз никога повече няма да изпитам такива чувства. Ти ми ги взе и ме
остави сама. Но не ти ли ги дадох доброволно? Да, дадох ти ги, но не ги искам.
Те са твои и не мога да ги дам на никой друг, така че си ги дръж. Но не ги
изхвърляй, моля те, не го прави, така както направи с всичките ми подаръци. А на
теб остана ли ти нещо от миналото? Имаш ли поне една наша снимка? Нямаш, сигурна
съм. Ти не искаш да помниш, на теб ти е все едно, но аз ще помня, цял живот, ти
си единственото, което искам, искала съм и ще искам. Не искам да те притежавам,
само искам място, малка частичка от сърцето ти, която да е отделена само за мен.
Да се върна в онзи свят, който беше нашият. Да спра там и да забравя за всичко.
Да дам всичко на теб и само на таб. Способна съм, защото те обичам! Още те
обичам и никога няма да спра! Върни се! Обичам те!
© Ели Тодорова All rights reserved.
