Забранена любов - 2 част

Останал насаме със себе си , той разтвори страниците и зачете...погледа му пробяга по редовете невярвайки... но ето тук бе написано...тя му признаваше че го обича, че бе влюбена в него....и по начина, по който думите бяха наредени, той знаеше ,че връщане назад няма да има, това бе процес, граден година, година през която тя му вярваше безпрекословно, година изпълнена с мъка  и безсилие, но и с много щастливи мигове...и някак неусетно там се бе зародило едно красиво чуство, тя го обичаше! <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

Захвърли листовете настрани като изгорен! За Бога, как бе допуснал това да се случи?! Точно с нея?! Случаят не беше от най-лесните още повече, че тя бе психически лабилна! Не можеше да направи нищо, да и даде това за което тя копнееше толкова много, нито да я отблъсне, знаеше че това би имало трагични последствия за вътрешния и мир. Усещаше трептенето на въздуха и цялото и същество устремено към него с желание...тя умееше да го изкушава, ходеше при него костюмирана тъй като често сеансите им бяха след работното и време, но винаги излъчваше сексапил.... я някоя полуразтворена ризка ,от където се виждаше белотата на младите и гърди с ясни очертания около розови връхчетата... я с къса пола... когато по стечение на обстоятелствата, той трябаше да работи върху краката и, когато коленичил пред леко разворените колена, обхванал нежно прасеца и... се улавяше, че го задържа повече от колкото бе необходимо, погледът му се спираше върху красивите ръце и дълги пръсти с добре поддържан маникюр, за миг се замисли- какво ли бе да изпита тези нокти минавайки по гърба му, дочувайки тихите стонове от полуразтворените и плътни и чувствени устни..., той се усмихна вътрешно... обичаше жени, които добре знаеха какво искат.... И все пак, тук случая не бе точно такъв, тя го обърка, нейната плахост и свенливост, начина по който го гледаше и желанието, което прочиташе в очите и същевременно конфликта вътре в нея, понякога борбата с себе си беше непосилна и той виждаше това, но се държеше на дистанция. Реши ,че малко, по малко трябва да намери начина и внимателно да и покаже, че няма как да се получи нещо между тях. Така на думи, той бе дори рязък 2 или 3 пъти, но нещо му убягваше, костваше му усилие това, което преди бе правел с лекота, а именно да се отдръпне навреме. Собственото му тяло го издаваше... в миговете, когато той бе толкова близо усещайки учестеното и дълбоко дишане, достатъчно близо, за да види усилието, което тя прави, когато той полагаше ръцете си върху нея и я докосваше съвсем професионално, на интимни места.... Момичето имаше болки в гърдите и яйчниците, от там напрактика бе дошъл и целия проблем...Макар и да си налагаше да мисли за времето отвън и да планира вечерта си, младото тяло под пръстите му тръпнеше в огън. В такива моменти, той усещаше предателството в себе си. Панталонът започваше да му отеснява, и слава богу, че тя не можеше да види и да разбере, че и той едвам издържа да не я грабне в прегръката си, да я положи на бюрото срещу него и да и даде всичко онова, което прочиташе в погледа и... , а то никак не бе малко, предвид факта, че той бе мъж и безпогрешно разчиташе знаците подадени към него, така поне си мислеше той. Затворила очи тя се бе съсредоточила върху изгарящия допир от ръцете му и едно неволно помръдване с ръката и разкри толкова много....това не бе кракът му... усещаше къде е стъпил....тази твърдост....тя ахна вътрешно, но не успя да скрие гъстата червенина, която изби по лицето и. Помисли си, че е луда и си въобразява, че всичко бе плод на въображението и желанието и. Сеанса приключи бързо след този миг, тя успя да го зърне с крайчеца на окото си и да се увери с очите си, че не е луда, замалко не изпищя от вълнение....това означаваше, че той също я желаеше, така както тя него. Означаваше, че и той подтиска първичния инстинкт, но и всичко бе въпрос на време...