Забранена любов - 4 част

Сутринта бе слънчева и топла. Птиците - важно наперили пъстра окраска, чуруликаха жизнерадостно,. Момичето стоеше с димяща чаша кафе на прозореца и замислено гледаше към планината отсреща. В този миг, прозвъня телефонът изтръгвайки я от мечтите. Кой ли може да е, запита се тя? По това време на деня повечето от хората, които можеха да я търсят бяха на работа а и нямаше желание да говори с никой, точно сега искаше да бъде сама... Вдигна слушалката: - Ало? Отсреща се чу познато „Какво правиш скъпичка?” и тя въздъхна с обклекчение - бе нейната приятелка от детинство - Роси с която се виждаха доста често, но напоследък и двете бяха затрупани с куп ангажименти - кой на курсове, кой на уроци. Двете дружки си побъбриха, посмяха се и момичето затвори с усмивка, бяха си определили среща за уикенда, в този момент и идваше да се удари по главата! Ами да! Как можа да не се сети, щеше да говори с приятелката и за новата и любов, и да я помоли за съвет и за помощ. Нейната приятелка и бе набор, но доста по различна като темперамент и визия. Беше много луда глава, още от малка никога не се предаваше за каквото и да било, бе оперена и оправна за всичко, можеше да има целия свят в краката си, ако имаше малко повече късмет, но живота и не бе минал леко и въпреки че младостта си 28 годишната жена бе много мъдра за възрастта си. Имаше нещо повече освен перфектната и фигура която караше много мъже да се обръщат след нея, но тя се смееше и се правеше, че не забелязва. Беше слабичка метър и шестдесет и пет, с дълга кестеняво - червеникава коса, с добре очертана фигура и бюст който предизвикваше завист в нежния пол и караше мъжете да мечтаят и фантазират... Незнайно как, но приятелката и успяваше да постигне всичко което иска, а по отношение на мъжката част и нямаше успех единствено където не се бе хванала. Уикенда дойде, двете момичета излезнаха на кафе, но на нашата героиня сърцето и бе свито, знаеше че приятелката и няма да хареса много неща по отношение на тази и любов, и не знаеше как да представи нешата. Описа и го в най-добрата светлина като се надяваше, че приятелката и ще хареса Господина, беше почти сигурна че той също ще бъде запленен, а може и да се заплесне до толкова че да забрави за принципите си. От една страна бе сигурна, че той не би изневерил на себе си, но от друга все пак бе мъж и доколкото бе разбрала не бе импотентен, нито пък от дърво. Но щеше ли да сгреши и да престъпи светоста, която твърдеше че го спира да бъде с нея или щеше да бъде наистина достоен за уважение? Тя трябваше да разбере това на всяка цена!

Росито я изслуша мълчаливо. Виждаше че влюбчивата и приятелка отново се бе заплеснала по неподходящия човек, удиви се, как винаги успяваше да се постави в безизходица и тези мъже, имаше чувството че ги привлича с магнит!
Тя бе закръглена, имаше си всичко че дори в повече, но зелените очи и чувствените устни привличаха мъжете а и може би усещаха...сексапила и защото макар и не перфектна тя бе сто процентова жена! Беше изключително нежна и знеше как да достави удоволствие на партньора с който беше, момичето се усмихна и се наслади на тръпката преминала през тялото и й запали цигара. Но приятелката й допускаше генерална грешка по отношение на мъжете - обикновено бързаше да признае чувствата си, с което оплескваше всичко и те винаги се качваха на главата и след това, а тя оставаше с разбито сърце до следващата любов. Затова не се зарадва особено, а и си мислеше, този пък сега какъв ли ще е, и на всичкото отгоре шарлатанин. Искаше и се да и помогне да го забрави: първо, бе доста по-голям от нея -  тя винаги беше против възрастта на противоположния пол, по който приятелката и си губеше акъла, но някак си се бе примирила с този факт, ала сега за капак беше и обвързан, а и явно не е бил съвсем безучастен, за да се стигне до тук, съдейки по състоянието на момичето... и си каза какво пък толкова... щеше да и е забавно да го завърти на малкия си пръст и да и покаже, че няма смисъл да страда за него, че и той е просто поредния, който не заслужаваше тази предана и безпрекословна любов, но все пак, макар и с неохота, реши да се включи в играта. Двете скроиха план как да действат от тук нататък, за да изглежда всичко естествено, което никак не бе трудно, понеже човек без проблеми и болежки няма, а тя самата бе толкова непринудена, лъчезарна и спокойна, че нямаше начин да се обърка нещо... Оставаше само да дойде уговорената дата и срещата с доктора...