откъс от романа "Избор" на Виктор Суворов

Барабани дъждът по дъното на баркасата, сякаш 4-та пролетарска кавалерийска дивизия  на Ворошилов преминава през Кронщад.
Жар-птица в такт с дъжда трака със зъби. И Драконът също. Крайно време е да влязат под платното, да се подслонят, да се сгреят. Кой знае колко дрехи по себе си нямат, но са напоени дрехите им с морска и дъждовна вода. Веднага ще намокрят платното.
- Знаеш ли, приятелко, ние имаме спецзадача. Хайде да не се стесняваме. В тъмното и без това няма да те видя. Съблечи се. Аз ще изстискам от водата дрехите ни, а ти се сгрей в платното. Стопли местенце и за мен.

                                                             ***


Притисна се Настя към него, към лицето му, трепери.
И той я прегърна. По-топло е така.
Той към нея: "Спи".
Тя към него: "Устните ти са солени. А моите?"


                                                             ***


Сгрява се Настя. Заедно с толината бавно, а после все по-бързо се разлива по тялото й познато, непреодолимо желание за нещо. Желание да хапе, да целува, да притиска ненавистния човек, който я прегръща. И тя целува устните му. И го хапе.

***

Драконът не се съпртовлява. Натисна Настя леко рамото му и го обърна по гръб. Така й е по-удобно да целува. Той не се противи. Но на нейната целувка не отговаря.

***

Изпълни цялата й душа злост - свирепата първобитна злост на едрото полярно куче. Сега тя разбра причината за онази свирепост: бялото куче се нуждаеше от любов. И Настя иска същото. На нея не й трябва част от любовта на Драконът, не малко парченце, не фракция; той й е нужен целия и завинаги. И затова започна да го целува като че ли нежно, но бързо я обзе освирепение. Той я отбягва, сдържа я. И свива устните си. За да не отговори на целувката й. Знае, че първо трябва да я доведе до пълно безумство. Той обичаше
да докарва да безумство. И умееше.
И още една причина има, да не отговаря на нейната целувка: разбра, че тя просто не умее да се целува. Никой не я е научил. Винаги трябва да се учиш да целуваш. Целувката е изкуство. Трябва цял живот да усевояваш това изкуство и да се усъвършенстваш. И колкото и да се учиш, винаги има неизчерпаеми възможности за безгранично усъвършенстване. Той знаеше, че тя е способна ученичка. Той знаеше, че тя ще придобива техника по-бързо от която и да е от онези, на които Драконът е преподавал този най-сложен предмет. А той е преподавал на много. Учил е всяка и от всяка се е учил. Но неумееща, която трябва да се обучава от самото начало, от нулата, той срещаше за първи път. Именно това го възбуждаше.
И той удължаваше удоволствието, опиваше се от нейното неумение.

***

Озверя морето. Разбиват се вълните с грохот в брега. Реве вятърът. Водата от небето - порой... А те се сгряха. И дори им е горещо на двамата под палтното. Обезумяла като щурмуваща средиземноморска буря момичето прегръща, обгръща с горящи крака Саша Дракона, страстно ги свива в енергичен импулс, оптуска ги с нежелание и отново - сякаш отвътре избухва - свива.

Драконът едва отговори на злобното й хапане и разбра: време е.

***

С дясната ръка той стисна бузите й, разтваряйка широко устните. Стисна до болка, до стон. Тя възприе това като защитен приьом на самбист против нейните хапания. Тя грешеше. Той й готвеше нещо друго. И в същото време тя не грешеше. На него наистина му дотегнаха нейните неумели целувки и напълно умели ухапвания. Той можеше да се защити от настойчивостта й само с целувка. Природата го беше дарила с безпределна щедрост. Той умееше да подарява. Целувки подаряваше.

Тя изведнъж пропадна в бездна. Като умел танцьор той я поведе след себе си. Той я поведе в целувката като в танц. И тя смело тръгна след него, както се тръгва след умеещия, доверявайки се на изкуството и опита. Той й подаряваше тази целувка, която е съдено да се помни. Той й подаряваше с царска щедрост. И от благодарсност за подаръка тя искаше да извика, искаше да сподели с него, да разкаже, колко й е хубаво, тя трябваше да му разкаже, че на филмите съвсем не се целуват така, че тя даже не е и предполагала, че това може да е така... тя не знаеше как. Думите нямаше да й стигнат, за да изрази възторга. И тя разбираше, че думите не стигат, затова реши просто да каже, че й е хубаво, че много добре прави и нека продължава.

Но и това не можа да каже - устата й беше препълнена с целувка, която няма край. И тогава тя изрази всичко с един дълбок вътрешен стон.