Попитах ясена(от филма “Ирония на съдбата”)
Ясена попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Не отвърна ясена – кимна ми с глава
Питах аз тополата:”Къде ми е любимата?”
Скри се в миг тополата в есенни листа.
Есента попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Есента отвърна ми със проливен дъжд.
И дъжда попитах аз: “Къде ми е любимата?”
а дъждът заплака в прашните стъкла
Питах аз луната: “Къде ми е любимата?”
В облака луната отговор прикри.
Облака попитах аз: “Къде ми е любимата?”
Облака стопи се в синьото небе.
Ти приятелю , единствено, знаеш за любимата
Скрила се е, знам това, Моля те кажи!
И приятелят отвърна ми.-Преданият, Честният
Беше ти любима тя – стана ми жена.
…
А попитах ясена
Питах и тополата,
есента попитах…
© Георги Динински All rights reserved.
