|
Call you up in the middle of the night
Like a firefly without a light
You were there like a slow torch burning
I was a key that could use a little turning
So tired that I couldn't even sleep
So many secrets I couldn't keep
Promised myself I wouldn't weep
One more promise I couldn't keep
It seems no one can help me now
I'm in too deep
There's no way out
This time I have really led myself astray
CHORUS
Runaway train never going back
Wrong way on a one way track
Seems like I should be getting somewhere
Somehow I'm neither here no there
Can you help me remember how to smile
Make it somehow all seem worthwhile
How on earth did I get so jaded
Life's mystery seems so faded
I can go where no one else can go
I know what no one else knows
Here I am just drownin' in the rain
With a ticket for a runaway train
Everything is cut and dry
Day and night, earth and sky
Somehow I just don't believe it
CHORUS
Bought a ticket for a runaway train
Like a madman laughin' at the rain
Little out of touch, little insane
Just easier than dealing with the pain
Runaway train never comin' back
Runaway train tearin' up the track
Runaway train burnin' in my veins
Runaway but it always seems the same<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" /> |
Викам те по средата на нощта,
като светулка без светлина.
Ти беше там, като бавно изгарящо докосване -
аз бях ключа, който можеше да се превърти лесно.
Толкова съм уморен, че дори не можех да заспя,
толкова тайни не можах да сдържа,
обещах си че нямаше да плача -
още едно обещание, което не можах да спазя.
Изглежда никой не може да ми помогне сега.
Аз съм твърде „вътре”.
Няма изход.
Този път наистина заблудих себе си.
Припев:
Тръгващия влак никога не се връща.
Грешна посока по еднопосочна линия.
Изглежда трябва да отида някъде,
някъде, където не съм нито тук, нито там.
Не мога да си спомня как да се усмихна...
някак всичко изглежда си струва.
Как, по дяволите, се измъчих толкова?!
Мистерията на живота изглежда толкова избледняла.
Мога да отида там, където никой не може;
знам, каквото никой друг.
Тука просто се давя в дъжда,
с билет за заминаващия влак.
Всичко е отрязано и сухо -
ден и нощ, земята и небето...
Някак, просто не вярвам.
Припев:
Купих си билет за заминаващия влак.
Смея се като полудял в дъжда,
малко далеч от докосване, малко полудял.
Просто по лесно, отколкото да се справя с болката.
Заминаващия влак никога не се връща,
заминаващия влак разкъсва следата,
заминаващ влак изгаря във вените ми,
Заминаващ, но винаги изглежда същия.
|
