Времето лекува

Времето лекува- автор Наталья Маржан Превод на български Весела Кънчева Кръв тече от раната – да попитам трябва доктора, че знае как да излекува от беда. Нелека задача – и за зло и в болницата имат ден почивен. И дежурни няма. С йод аз я заливам, лепенка поставям… Спрях кръвта. И вече не боли. Почти… Думите от детството си аз си спомням, че юнак без рана не ходи, нали?.. Времето лекува - болката, тъгата ще отнеме и ще сложи точка без да има «и». Ще зарастне раната, душата ще загрубее, груба пустота ще образува в мене… И? С топли сълзи ще изтрие мойта памет и ще стъпче тялото с ботуш като че ли. В този ден ще угаси и жизнения пламък… Времето лекува… В същност от какво ли? 26.01.2006г. София, България --------------- ето и оргиналния стих Время лечит...-Наталья Маржан http://www.stihi.ru/poems/2005/10/25-210.html Кровоточит рана - мне бы обратиться К доктору, что знает как лечить от бед… Вот ведь незадача – как на зло в больницах Выходной сегодня. И дежурных нет. Заливаю йодом, сверху клею пластырь… Кровь остановилась. Не болит почти… И слова из детства призрачным участьем: «Нарастает мясо на живой костИ!» Время–лучший доктор–боль,тоску развеет И поставит точки над презренным «і», Зарубцует раны, душу зачерствеет, Образует грубо пустоту внутри… Тёплыми слезами смоет мою память И растопчет тело жестким сапогом… В один день затушит жизненное пламя… Время точно лечит… Только от чего?