x x x (Ф.Тютчев -Романс)
Аз срещнах Вас – отново в мене
сърцето мъртво оживя,
а споменът за златно време
в сърцето върна топлина.
Понякога във късна есен
се случват дни и има час,
когато пролетната песен
отново затрептява в нас.
Тогава пак от вдъхновение
на миналите ни мечти,
в забравеното упоение
се взирам в милите черти.
И след вековната раздяла
аз гледам ви като на сън,
а звуци в тишината бяла
не спират тихият си звън.
На спомените в упование
-животът връща се готов
да сложи в нас очарование,
а във душата ми-любов.
Федор Тютчев
http://www.kostyor.ru/poetry/poem18.html#2
© Георги Динински All rights reserved.
