Чинаров (Георги Милев)

Не се страхувай 🇧🇬

не се страхувай нека влезем заедно това е само една тъмна пещера вярно стъпките са в една посока може би е хубаво вътре може разбира се да има ламя но е възможно да има изход в дъното и той да отвежда там където винаги сме искали да бъдем дай ръка тръгваме нали

Чинаров

Poesía

2006-09-04T20:27:43+03:00 124 10

Априлски пейзаж 🇧🇬

небето е синьо, без облаци планината в дъното също кучето на заспалия овчар се прозява срещу калното стадо мирише на мокра угар полето и спрелият трактор се целуват без страст отегчено от драми слънцето припича по навик само един стършел е възмутен

Чинаров

Poesía

2006-09-04T20:26:50+03:00 88 10

благодаря за оценката 🇧🇬

благодаря за оценката и най-вече за искреността седем дни понякога са достатъчни седем години често не са галил ли си някога пепелянка опитай, боли само в началото, много по-малко отколкото да целунеш пчела

Чинаров

Poesía

2006-09-04T20:26:06+03:00 125 14

ОТ ПОЗИЦИЯ НА СИЛАТА 🇧🇬

"Какво искате", попитах влезлия с глас, изразяващ просто учудване, а не раздразнение или дори страх, тъй като мъжът изглеждаше мек и безобиден. "Нищо", отвърна той и свали шапката си (едва сега забелязах, че е с мека филцова шапка), от което видът му стана почти жалък, "просто искам да поседя на топ ...

Чинаров

Prosa

2006-08-25T01:48:25+03:00 114 2

ДЕСЕТ МИНУТИ 🇧🇬

Булевардът беше пуст и изтръпнал от студа. Ярките жълти лампи на върховете на стълбовете светеха силно, но със своята студена неонова светлина сякаш допринасяха студът да бъде непоносим. Мъжът чакаше тролейбуса вече 20 минути и почти беше изгубил търпение. На спирката нямаше никой. Погледна часовник ...

Чинаров

Prosa

2006-08-22T15:00:39+03:00 237 18

ПРОЗРЕНИЕТО 🇧🇬

Какъв е смисълът на всекидневието? Защо е необходимо човек да се стреми, да влага страст, да убеждава себе си и околните в ценността на собственото си съществуване? Дали това е подсъзнателния страх от смъртта, към която, волю-неволю, вървим със бавни, но сигурни крачки?
Не знам.
Виждаш ли, до скоро, ...

Чинаров

Prosa

2006-08-15T22:19:39+03:00 180 20

* * * 🇧🇬

питам не отговаряш лято е, виж зеленото пожълтява една котка дебне късния си обяд въздухът също мълчи добре, не отговаряй въпросът не беше толкова важен виж котката, котката го хвана перата…

Чинаров

Poesía

2006-07-19T23:36:45+03:00 129 6

ХИПОТЕЗА 🇧🇬

На Светослав Иванов дали да не кажа това което мисля за кратко ще настъпи тишина за кратко ще се създаде илюзия за правда после ще започнат да говорят а после ще започнат да крещят но аз ще бъда мълчалив те също ще мълчат после някой ще предложи да сменим темата и някой наистина ще я смени но аз ще ...

Чинаров

Poesía

2006-07-19T23:35:46+03:00 116 6

* * * 🇧🇬

вчера ме ухапа беззъбо куче стана ми жал: толкова искаше, а не можа погалих го докато ме ръфаше и станахме приятели

Чинаров

Poesía

2006-07-19T23:34:16+03:00 113 4

СПОМЕН ЗА СВАТБА 🇧🇬

СПОМЕН ЗА СВАТБА Беше някаква симфония с меки пластилинни звуци. Беше счупен грамофонът. Пееше дъждът в улуците. И тогава мина сватбата. Имаше листа обрулени. Смешно-важни, мокри сватове. Грозна и дебела - булката. Жалък беше младоженецът. После ненадейно гръмна музика. Баба каза, че се женят. Тъпан ...

Чинаров

Poesía

2006-03-28T20:21:51+03:00 173 10

ЗАВРЪЩАНЕТО 🇧🇬

ЗАВРЪЩАНЕТО Завръщането ще е радостно: къщата, дворът, петелът ще са неподкупно весели. (В кухнята ще свири радиото.) Ще продам земята на дядо ми. След нея хамбара и къщата. Всичко ще изглежда същото. Тъкмо ще разцъфва лятото. Неблагозвучно ще се закашля съседът и през оградата ще ме заплюе. Петелът ...

Чинаров

Poesía

2006-03-23T19:20:31+02:00 146 16

На М. 🇧🇬

На М. Щом затворих очи те видях. Щом заспах те целунах. И те прегръщах през дългата нощ, а сутринта ти беше при мене. И аз разбрах, че съм буден, и през дългата нощ съм те любил, и съм бил откровен като дъжд и като утро съм бил безрезервен.

Чинаров

Poesía

2006-03-19T21:19:39+02:00 218 30

СОНЕТ 🇧🇬

СОНЕТ Аз можех да живея иначе да бъда лош или пък добър. Но аз избрах да бъда ничий и следователно безличен. Вървях наникъде, а бързах по пътя си не срещнах никого не вярвах в предопределено бъдеще и нямаше пред кой да коленича. Сега съм сам като смешник, на който се усмихват от учтивост, когато със ...

Чинаров

Poesía

2006-03-14T20:27:36+02:00 175 32

САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ 🇧🇬

САНТИМЕНТАЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ Лепилото на паметта задържа захвърлени от времето лица. По тишината мълчалива само разбирам, че сега съм сам. Не аз, а някой друг е плакал заради злината на света, а раните по тялото ми грим са от вече изиграна роля. Понякога се чувствам изоставен, ала това е суетата на а ...

Чинаров

Poesía

2006-03-14T20:18:20+02:00 174 16

* * * 🇧🇬

няма значение че не усещаш граховото зърно не го търси от практичност го посадих в градината виждаш ли онова зелено стебло, което свинята дояжда

Чинаров

Poesía

2006-03-09T22:01:00+02:00 134 4

* * * 🇧🇬

Не се страхувай нека отидем заедно това е само една тъмна пещера вярно, стъпките са в една посока може би е хубаво вътре може, разбира се, да има ламя но е възможно да има изход в дъното и той да отвежда в някаква чудна страна където винаги сме искали да бъдем дай ръка тръгваме, нали...

Чинаров

Poesía

2006-03-09T22:00:33+02:00 122 2

Както и да е 🇧🇬

Както и да е ,
вече няма смисъл да обяснявам,
няма на кого –
онези на които трябва, не ги интересува,
онези на които не трябва - няма защо. ...

Чинаров

Poesía

2005-03-21T18:32:52+02:00 164 6

* * * 🇧🇬

Забавно е да си сам,
да пиеш за това,
да вдигаш наздравици с призраци -
някои от тях са живи и да,
това е най - забавното ...

Чинаров

Poesía

2005-03-21T18:26:54+02:00 147 8

Защо 🇧🇬

*** Защо се получи така, че станах хирург на миналото си? Нямам нужда от анестезия: безболезнен съм. Само понякога няколко капки кръв.

Чинаров

Poesía

2005-03-21T18:21:31+02:00 165 2

БОЛКАТА 🇧🇬

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло №3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди.
- Защо ме викате?
- Боли ме, сестричке.
Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз.
- Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! ...

Чинаров

Prosa

2005-03-21T18:14:09+02:00 217 8

МАЙОРЪТ 🇧🇬

МАЙОРЪТ
Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По ...

Чинаров

Prosa

2005-03-21T18:09:03+02:00 149 2

*** 🇧🇬

*** Еднакво безразличие, нееднаква несъстрадателност. Защо стана така, а не стана обратното на парадокса? Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия. Един облак се скри в изпарението. Един просяк бие благодетеля си. Искам да те прегърна, но ме е страх, че ще те обидя. Искам да те целуна по гр ...

Чинаров

Poesía

2005-02-11T17:44:33+02:00 159 6

*** 🇧🇬

*** Защо се получи така, Че станах хирург на миналото си? Нямам нужда от анестезия: Безболезнен съм. Само понякога няколко капки кръв.

Чинаров

Poesía

2005-02-11T17:43:27+02:00 153 2

МАЙОРЪТ 🇧🇬

Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре д ...

Чинаров

Prosa

2005-02-11T17:39:10+02:00 150

БОЛКАТА 🇧🇬

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - о ...

Чинаров

Prosa

2005-02-11T17:37:43+02:00 211