Защо надеждите са толкова измамни?
Защо смъртта не идва ей така?
Защо с молба простреш ли длани -
разбираш колко сляп е бил света?
Защо измамата е култ на обществото? ...
Понякога, когато ме боли,
когато болката убива сетивата,
когато споменът се връща да шепти
и бавно се просмуква в душата...
Тогава искам да разкъсам, да крещя, ...
Разкъсам ли плътта си през гърдите
гробовна паст ще зейне вместо тях
и пепел от горелите молитви
ще посипе пръстите ми.
Леденеят дланите ми, посърнали са устните, ...
Тази нощ, когато пишеш с мисли името й
на отсрещната стена на стаята...
Тази нощ, когато рисуваш с пръсти чертите й
по полиците с книги...
Тази нощ, когато търсиш в моята усмивка - нейната... ...
Огненозеленият пламък в очите ти, светулчице,
едва ли щеше да свети така радостно,
ако знаеше, че свети напразно...
Пътят е все така тъмен и страшен, светулчице,
и капката светлина от огненозеления пламък в очите ти ...
Ухапването ти не беше смъртоносно,
ухапването ти не ме уби,
но ме остави кърваво-жигосана
и следващия път да ме боли.
Ухапа ме с горещите си мисли, ...
