Pepina

160 el resultado

Какво пък толкова...ден като ден. 🇧🇬

Написано е само за хора с чувство за хумор!!!!!
Да имаш чувство за хумор, означава да можеш
да се надсмиваш и на себе си!!!
Какво пък толкова....
утре е рожденният ми ден!?! ...
176 24

Изворът на Надеждата. 🇧🇬

Изгубих изворът на моята Надежда,
тръни покриха пътеката към него.
Страхливо слънцето зад облаци поглеждаше,
склониха глави цветята смирено.
И стана тъмно, студено, зловещо. ...
141 20

Не предадох теб, а своето "аз". 🇧🇬

Не мога да забравя нощите край морския бряг,
нито дните върху пясъчните дюни.
Как събирахме гъби в "нашата гора"
и как беряхме череши през юни.
Понякога ни беше трудно, но имаше и смях. ...
190 8

Сбогом Вал. 🇧🇬

Сбогом Вал.
Ужасна вест
удари като мълния -
заслепяващ блясък,
невидение и после... ...
204 8

Рожден ден. 🇧🇬

Разделят ни не само хора, но и разстояния.
Разделя ни живот несретен и осакатен,
но вярвам силно, че след толкова страдания,
нощта ще свърши и ще се превърне в ден.
Мъчителни и тъжни изминаха годините. ...
253 36

Ще ме спаси ли утрото... 🇧🇬

Ще ме спаси ли най-сетне утрото?
Не обичам да гледам как пада нощта,
светът се стеснява край мен.
Мразя да оставам със себе си сама
в кутията от студени панели. ...
203 14

Нищо не мога вече да ти дам... 🇧🇬

Нищо не мога от мен да ти дам,
ограби ни неусетно времето.
Само едно ми остана сега,
сърце разбито и сломено.
Като скъсала се броеница ...
283 42

Въпроси, въпроси...без отговор... 🇧🇬

Въпроси, въпроси...
.....и всички без отговор...
Вярно ли е,
че човешката душа,
няколко пъти се преражда изцяло? ...
196 14

Защо напусна топлото гнездо... 🇧🇬

Защо напусна красивото гнездо,
ти знаеш, че не можеш още да летиш.
Остави топлото майчино крило
и се спусна в мъглата към нищото.
Ти нямаш още силните крила ...
203 14

На разсъмване - в Неделя... 🇧🇬

Понякога си струва да видиш,
как се ражда утрото - в Hеделя.
Тогава въздухът е сравнително чист
и градът още спи уморен.
Небето е сиво, а дърветата ...
144 20

Автопортрет по памет. 🇧🇬

Ще си нарисувам нов автопортрет
Старият е от много отдавна.
Изправих голямия дървен статив,
платно опънах снежно бяло,
приготвих най-новите си бои ...
154 18

Толкова ми се искаше, да напиша нещо весело... 🇧🇬

Стоя наведена над белия лист.
Гледам някъде в нищото.
Ръката ми на масата увиснала,
не може, не иска да пише.
В главата мислите се вият. ...
253 30

Човек - удавил се в "тинята"... 🇧🇬

Живот
на алкохолик, невзрачен.
Сърце
на несретник, неудачник.
Лице ...
176 18

А на гарите, часовниците не спират...никога... 🇧🇬

Тази нощ ще е студена.
Легнах си с чорапите.
Засилих парното.
Пуснах и пердетата.
И въпреки умората, ...
165 22

Живей за днес, утре, може и да няма... 🇧🇬

Живот -
извехтял,
въображаем,
еднозначен
йероглиф. ...
229 20

Слънце, слязло на земята.

Слънце, слязло на земята.
270 8

Изоставен замък. А някога там е имало празници.

Изоставен замък. А някога там е имало празници.
214 10

Един живот върху листове пожълтяли. 🇧🇬

Няма нищо по-чисто от детската душа!
И по детски написаните стихове:
За веселото слънце,
за пъстрите цветя,
за добрата майка ...
125 2

Можеш ли да ми простиш? 🇧🇬

Позволи ми да те погледам
преди да си тръгна.
Не бързай да тръшнеш
вратата след мен.
Позволи ми да се огледам ...
171 14

Завесата се спусна 🇧🇬

Завесата се спусна
сега покажи ми
истинското твое лице.
Далеч от погледа
на публика критична, ...
132 2

Няма ли да ме поканиш да вляза?

Няма ли да ме поканиш да вляза?
273 10

Последен лъч преди залеза

Последен лъч преди залеза
193 14

Голямата катедрала в малкото селце

Голямата катедрала в малкото селце
171 6

Не бързай време 🇧🇬

Ех, ти време!
Защо си се забързало,
не можеш ли, ей така,
поне за малко да поспреш!
Моля те, дай ми кратка почивка, ...
155 4

Бавно се спуска нощта

Бавно се спуска нощта
228 8

Липсваш ми. 🇧🇬

Липсваш ми.
Ако можеше за малко да усетиш,
как болезнено ми липсваш ти
твоята обич , твоята подкрепа,
твоята усмивка дори….. ...
244 16

Обречен. 🇧🇬

Когато живота горчив
те е сграбчил в своя затвор
и в плен на скръбта
очите жадуват кръгозор.
Когато сърцето ти стене ...
134 10

Юбилей. 🇧🇬

Юбилей.
Своята черна завеса
нoщта безмълвно спусна пак.
А моя малък свят отново е тесен
и потъна в дълбокия мрак. ...
141 2

Писмо до татко 🇧🇬

Мили мой татко,
пиша ти пак - твоето малко момиче.
Тъжно е без теб и дано писъмцето ми кратко,
вместо мен да ти каже, че много те обичам.
Откакто си тръгна измина година. ...
229 14

Спасение 🇧🇬

Когато океана от сълзи
повлече в дълбините моя кораб.
Къстче земя, остров малък ме спаси,
сякаш бе поставен там от Бога.
Безкрайна беше мойта радост ...
141 6

На слънчевата пътека.

На слънчевата пътека.
213 2

Декор за "Лебедово езеро".

Декор за "Лебедово езеро".
190 6

Не искам съжаление. 🇧🇬

Не искам съжаление..... Кажи ми откровено: - Повече не те обичам! Ще се опитам да те разбера и дори да ти простя. И даже да признаеш, че не искаш да ме виждаш, не ще помисля никога и с нищо да ти отмъстя. Не ме оставай да живея в една заблуда, не искам да ме топлиш с фалшива топлина. Не можеш да ме ...
255 14

Отиди си. 🇧🇬

Помолих те, да си отидеш, знам, колко дълбоко те нараних. Сърцето ми от болка се свиваше, но в душата си, не ти изневерих. Помолих те, да си отидеш, дори не ти махнах за сбогом, защото ръката ми нямаше сила, сама избрах, присъдата сурова. Помолих те, да си отидеш и път добър, дори не ти пожелах. Уст ...
293 10

Сбъднати мечти...макар и малко късно...

Сбъднати мечти...макар и малко късно...
272 2