Pepina

160 резултата

Какво пък толкова...ден като ден.

Написано е само за хора с чувство за хумор!!!!!
Да имаш чувство за хумор, означава да можеш
да се надсмиваш и на себе си!!!
Какво пък толкова....
утре е рожденният ми ден!?! ...
174 24

Изворът на Надеждата.

Изгубих изворът на моята Надежда,
тръни покриха пътеката към него.
Страхливо слънцето зад облаци поглеждаше,
склониха глави цветята смирено.
И стана тъмно, студено, зловещо. ...
138 20

Не предадох теб, а своето "аз".

Не мога да забравя нощите край морския бряг,
нито дните върху пясъчните дюни.
Как събирахме гъби в "нашата гора"
и как беряхме череши през юни.
Понякога ни беше трудно, но имаше и смях. ...
189 8

Сбогом Вал.

Сбогом Вал.
Ужасна вест
удари като мълния -
заслепяващ блясък,
невидение и после... ...
200 8

Рожден ден.

Разделят ни не само хора, но и разстояния.
Разделя ни живот несретен и осакатен,
но вярвам силно, че след толкова страдания,
нощта ще свърши и ще се превърне в ден.
Мъчителни и тъжни изминаха годините. ...
249 36

Ще ме спаси ли утрото...

Ще ме спаси ли най-сетне утрото?
Не обичам да гледам как пада нощта,
светът се стеснява край мен.
Мразя да оставам със себе си сама
в кутията от студени панели. ...
201 14

Нищо не мога вече да ти дам...

Нищо не мога от мен да ти дам,
ограби ни неусетно времето.
Само едно ми остана сега,
сърце разбито и сломено.
Като скъсала се броеница ...
281 42

Въпроси, въпроси...без отговор...

Въпроси, въпроси...
.....и всички без отговор...
Вярно ли е,
че човешката душа,
няколко пъти се преражда изцяло? ...
194 14

Защо напусна топлото гнездо...

Защо напусна красивото гнездо,
ти знаеш, че не можеш още да летиш.
Остави топлото майчино крило
и се спусна в мъглата към нищото.
Ти нямаш още силните крила ...
199 14

На разсъмване - в Неделя...

Понякога си струва да видиш,
как се ражда утрото - в Hеделя.
Тогава въздухът е сравнително чист
и градът още спи уморен.
Небето е сиво, а дърветата ...
141 20

Автопортрет по памет.

Ще си нарисувам нов автопортрет
Старият е от много отдавна.
Изправих голямия дървен статив,
платно опънах снежно бяло,
приготвих най-новите си бои ...
151 18

Толкова ми се искаше, да напиша нещо весело...

Стоя наведена над белия лист.
Гледам някъде в нищото.
Ръката ми на масата увиснала,
не може, не иска да пише.
В главата мислите се вият. ...
253 30

Човек - удавил се в "тинята"...

Живот
на алкохолик, невзрачен.
Сърце
на несретник, неудачник.
Лице ...
173 18

А на гарите, часовниците не спират...никога...

Тази нощ ще е студена.
Легнах си с чорапите.
Засилих парното.
Пуснах и пердетата.
И въпреки умората, ...
163 22

Живей за днес, утре, може и да няма...

Живот -
извехтял,
въображаем,
еднозначен
йероглиф. ...
226 20

Изоставен замък. А някога там е имало празници.

Изоставен замък. А някога там е имало празници.
213 10

Един живот върху листове пожълтяли.

Няма нищо по-чисто от детската душа!
И по детски написаните стихове:
За веселото слънце,
за пъстрите цветя,
за добрата майка ...
121 2

Можеш ли да ми простиш?

Позволи ми да те погледам
преди да си тръгна.
Не бързай да тръшнеш
вратата след мен.
Позволи ми да се огледам ...
169 14

Завесата се спусна

Завесата се спусна
сега покажи ми
истинското твое лице.
Далеч от погледа
на публика критична, ...
129 2

Не бързай време

Ех, ти време!
Защо си се забързало,
не можеш ли, ей така,
поне за малко да поспреш!
Моля те, дай ми кратка почивка, ...
152 4

Липсваш ми.

Липсваш ми.
Ако можеше за малко да усетиш,
как болезнено ми липсваш ти
твоята обич , твоята подкрепа,
твоята усмивка дори….. ...
241 16

Обречен.

Когато живота горчив
те е сграбчил в своя затвор
и в плен на скръбта
очите жадуват кръгозор.
Когато сърцето ти стене ...
131 10

Юбилей.

Юбилей.
Своята черна завеса
нoщта безмълвно спусна пак.
А моя малък свят отново е тесен
и потъна в дълбокия мрак. ...
138 2

Писмо до татко

Мили мой татко,
пиша ти пак - твоето малко момиче.
Тъжно е без теб и дано писъмцето ми кратко,
вместо мен да ти каже, че много те обичам.
Откакто си тръгна измина година. ...
226 14

Спасение

Когато океана от сълзи
повлече в дълбините моя кораб.
Къстче земя, остров малък ме спаси,
сякаш бе поставен там от Бога.
Безкрайна беше мойта радост ...
138 6

Не искам съжаление.

Не искам съжаление..... Кажи ми откровено: - Повече не те обичам! Ще се опитам да те разбера и дори да ти простя. И даже да признаеш, че не искаш да ме виждаш, не ще помисля никога и с нищо да ти отмъстя. Не ме оставай да живея в една заблуда, не искам да ме топлиш с фалшива топлина. Не можеш да ме ...
253 14

Отиди си.

Помолих те, да си отидеш, знам, колко дълбоко те нараних. Сърцето ми от болка се свиваше, но в душата си, не ти изневерих. Помолих те, да си отидеш, дори не ти махнах за сбогом, защото ръката ми нямаше сила, сама избрах, присъдата сурова. Помолих те, да си отидеш и път добър, дори не ти пожелах. Уст ...
290 10