Ще ме спаси ли утрото...
Ще ме спаси ли най-сетне утрото?
Не обичам да гледам как пада нощта,
светът се стеснява край мен.
Мразя да оставам със себе си сама
в кутията от студени панели.
Тогава мислите ми се лутат безпомощно,
може би, защото и те са сами.
Няма с кого да пофлиртуват нощем,
сграбчват сърцето и то боли...
Не обичам безкрайните зимни нощи,
дразни ме луната дори,
а звездите ми се присмиват пошло
и мозъкът на костите чак ме сърби.
Стрелките на часовника са като заспали
секундарникът ми маха безразлично.
Радиото като подигравка на танц ме кани,
телевизора ме блазни с печалби и игрички...
Ще ме спаси ли най-сетне утрото?
Омръзна ми този нощен постоянен стрес.
Чакам търпеливо денят, нали е първи април.
Ще ми се усмихне, предчувствувам го днес.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Деличева Всички права запазени
