VenY (Венцислава Симеонова)

Поетът... 🇧🇬

Поетът е поет - да бъде сам.
Далеч от хорски погледи и думи -
да оскверняват чистия му храм
с най-грешното човешко богохулство.
Поетът е поет - да го боли, ...

VenY

Poesía

2006-04-04T13:54:35+03:00 133 22

Писмо до себе си 🇧🇬

Душата ли е дето ме боли
и будна ме държи да не заспивам?
Разголвам я в най-тъжния си стих.
В усмивките на хората я скривам...
Душата ли е? Тази ли е, дето ...

VenY

Poesía

2006-03-30T12:40:05+03:00 180 26

Няма кой 🇧🇬

Няма кой да ми чуе плача.
Няма кой да изтрие сълзите.
Стискам устни и дълго мълча.
А душата отвътре вика.
А душата отвътре боли. ...

VenY

Poesía

2006-03-30T12:39:50+03:00 148 14

Рождество 🇧🇬

Дори да ме затворят като в гроб
в най-празната и най-самотна стоя.
Без идоли, без вяра и без Бог...
Сред тъмнина, в която ослепявам.
Сред лепкава и гъста тишина, ...

VenY

Poesía

2006-03-18T13:28:42+02:00 130 18

Да дишам! 🇧🇬

Да дишам
Не ми стига въздуха!
Глътките са броени.
Душата е скъсана.
И протрити коленете ...

VenY

Poesía

2006-03-13T20:26:15+02:00 158 16

Сбогуване 🇧🇬

Сбогуване
Дръпни пердето. Искам да е тъмно
като в зеница. Като за последно
изпий ме до самото дъно.
И нищо, че ръцете ще са ледени - ...

VenY

Poesía

2006-03-13T12:29:42+02:00 238 28

Нарисувай любов 🇧🇬

Нарисувай любов
Рисувай любовта - гореща
и истинска, и наранена.
Рисувай я в съня на грешника.
Изстрадана, непозволена. ...

VenY

Poesía

2006-03-09T16:27:34+02:00 189 24

Отрезвяване 🇧🇬

Отрезвяване
Злото не спи под камък,
а ми избожда очите.
Няма пясъчни замъци,
под клепачите скрити. ...

VenY

Poesía

2006-03-09T16:26:16+02:00 124 14

Театър 🇧🇬

Аз мога
да се правя,
че обичам.
И мога
да се правя, ...

VenY

Poesía

2006-03-07T20:28:03+02:00 127 8

Размисъл 🇧🇬

Вече почват тънички бръчки
край очите ми да личат.
И дали от съня ми измъчен
или просто от дългия път,
все по-често сърцето прескача ...

VenY

Poesía

2006-03-07T20:27:31+02:00 121 14

Предчувствие 🇧🇬

Някой ден и аз ще си отида
от този свят, разцъфнал в шепа пръст.
Едно сърце на птица ще ми стига
за вечен гроб. И вишна вместо кръст -
листата си в очите ми да рони. ...

VenY

Poesía

2006-03-07T12:35:18+02:00 181 20

Нито толкова истинска 🇧🇬

Нито толкова истинска.
Нито толкова свята.
Най-безумно измислена.
С най-безумно богатсвто -
всяка мисъл на хората ...

VenY

Poesía

2006-03-07T12:33:53+02:00 133 12

Душата на рибаря 🇧🇬

Душата на рибаря е тъга,
удавена във чашата му с вино.
Със вкус на водорасли и слънца,
потънали в очите на делфините.
Душата на рибаря е небе, ...

VenY

Poesía

2006-03-07T12:32:40+02:00 130 18

* * * 🇧🇬

Като камък на шията
всяка дума тежи.
Няма как да се скрия.
Подли хорски очи
мерят грях подир грях, ...

VenY

Poesía

2006-03-06T12:16:29+02:00 111 12

Резигнация 🇧🇬

И нищо, че ще ме боли.
До гроба чак ще ми се връща.
Платено - пито! Без кавги.
И без излишни пазарлъци.
И без излишна доза срам... ...

VenY

Poesía

2006-03-06T12:16:10+02:00 144 26

Добруджа 🇧🇬

Добруджа
Като жертвена жажда - жареща.
Като мъка, която мълчи,
тая равна земя ме изпраща
и ме среща с зелени очи. ...

VenY

Poesía

2006-03-06T12:15:07+02:00 121 24

Равносметка 🇧🇬

Равносметка
От прах във прах ще се стопят
неправедните мисли.
Не исках да оставя грях,
а исках да е чисто. ...

VenY

Poesía

2006-03-02T16:33:49+02:00 171 22

Тишина 🇧🇬

Тишина
Тишината боли.
Тишината е яростно дива.
Във душата мълчи.
Във очите тежи и се крие. ...

VenY

Poesía

2006-03-02T16:32:59+02:00 130 10

Религия 🇧🇬

Религия
Бели лястовици няма.
Има птици без крила.
Има криво огледало,
от което ме е страх. ...

VenY

Poesía

2006-03-02T16:32:36+02:00 123 12

На поета с любов 🇧🇬

На поета с любов
Изстрадай красотата. Нарани я.
В душата като в храм я въведи.
Като молитва й изричай името.
В съня си от любов я сътвори. ...

VenY

Poesía

2006-03-01T11:19:40+02:00 175 30

Предизвикано 🇧🇬

Предизвикано
Забрани ми да мисля за теб
и тогава ще те изстрадам
в най-мастилените куплети.
В тайникът на душата си ...

VenY

Poesía

2006-03-01T11:18:31+02:00 148 8

Среднощно 🇧🇬

С теб се срещаме само насън.
И насън се обичаме само.
Но звездите угаснат ли вън,
пак осъмвам без твоето рамо.
Без смеха ти, без погледа ти. ...

VenY

Poesía

2006-03-01T11:16:14+02:00 148 16

В очите на хората І 🇧🇬

В очите на хората І
Същите тези хора, които
злобно ме сочат с пръст
и ме одумват, и плюят в очите ми,
смеят дя се прекръстват. ...

VenY

Poesía

2006-03-01T11:13:43+02:00 141 16

* * * 🇧🇬

Няма нужда да бъдем виновни.
Има нужда да бъдем добри.
Тишината е камък надгробен,
щом през плач всяка дума крещи.
Има толкова много надежди. ...

VenY

Poesía

2006-02-27T22:57:04+02:00 117 12

Тогава, когато... 🇧🇬

Тогава, когато нощта се надигне,
размазала грим по клепачите,
ъглите на стаята диво ще викнат,
без дъх ще останат от плач...
Прозорците с трясък ...

VenY

Poesía

2006-02-27T22:54:54+02:00 151 18

Спомен за любов 🇧🇬

Като искрица в тъмното ми свети
онази кратка нощ, в която ти
със пръстите ми своите преплете
и във очите ми се потопи.
Как исках да останем във безкрая ...

VenY

Poesía

2006-02-25T00:03:29+02:00 175 22

Остави ме сама 🇧🇬

Остави ме сама.
Имам нужда да плача.
Няма нежна любов.
Има груби палачи.
Има парещи думи, ...

VenY

Poesía

2006-02-25T00:02:03+02:00 131 2

Аз съм Ева 🇧🇬

В очите ти падам.
Сякаш камък на шията
ми тежи и надолу тегли.
Няма да ме удавиш
нито в тъжния стих, ...

VenY

Poesía

2006-02-25T00:01:24+02:00 113 2

Чаках да се върнеш 🇧🇬

И чаках да се върнеш някой ден.
Да ме прегърнеш с уморени длани.
Да ми разкажеш колко е студено,
когато си без мен. Да ме удавиш
във спомени, в несподелена жал, ...

VenY

Poesía

2006-02-25T00:00:52+02:00 123 8

Очите на баща ми 🇧🇬

Очите на баща ми са небе,
побрало в себе си една вселена...
Оглеждам се във тях като дете
и чувствам се безкрайно споделена.
И чувствам се до болка несама. ...

VenY

Poesía

2006-02-24T14:33:21+02:00 131 8

Когато за нищо не мисля 🇧🇬

Когато за нищо не мисля.
Когато стихът ми мълчи.
Сънят вълноломно се плисва
в най-тъмното на очите ми.
И пламват цветя и дървета ...

VenY

Poesía

2006-02-23T22:22:27+02:00 174 14

От обич 🇧🇬

Искам от обич да нямам пощада.
Искам да пари и да боли.
Думи да палят жареща клада.
Поглед да гасне в очите.
Устни да молят и да посичат. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T22:21:47+02:00 215 14

За какво ми е 🇧🇬

За какво ми е всичко това,
ако тебе те няма в деня ми?
За какво ми е младостта?
За какво ми е усмивка на устните?
За какво ми е синьо небе? ...

VenY

Poesía

2006-02-23T22:21:21+02:00 150 12

Не ми прощавай греховете 🇧🇬

Не ми прощавай греховете,
а ме осъждай доживот.
Заключвай ме между куплетите.
Във стаята ми - като в гроб.
В зениците - като във пъкъл. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T16:04:56+02:00 141 8

Там, където е светло 🇧🇬

Отрежи ми езика!
Завържи ми ръцете!
Да не мога да викам.
Да не виждам небето -
избоди ми очите! ...

VenY

Poesía

2006-02-23T16:03:36+02:00 135 24

Алкохолно 🇧🇬

Във чашата ми с водка се опитвам
един настойчив спомен да удавя.
Усмихвам се на другите, отпивам...
Но глътките във гърлото ми парят.
Не алкохола, пари ми тъгата. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:16:29+02:00 172 22

Ако повярвам, че те има 🇧🇬

Ако повярвам, че те има.
Ако и ти повярваш в мен.
Животът ми с обратна сила
ще върне миналото време.
И пак ще тръгна с леки стъпки, ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:16:01+02:00 162 6

Аз съм тук 🇧🇬

Аз съм тук
и съм истинска.
Неразумна.
Измислена.
Като жива вода. ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:15:08+02:00 126 12

Аз те търся 🇧🇬

Аз те търся откакто се помня,
ала само насън те намирам.
Сякаш някаква скътана болка
да достигна до теб ме възспира.
Ако само веднъж се разминем ...

VenY

Poesía

2006-02-23T00:14:34+02:00 145 4

Парчета от строшено огледало 🇧🇬

Парчета от строшено огледало.
Безплътни отражения на себе си
са дните ми, когато теб те няма.
И празно е. И тъжни са очите ми...
По улиците хора като сенки, ...

VenY

Poesía

2006-02-22T00:19:40+02:00 169 22