Весан (Ангел Рангелов) - Obras

Разни мераци... 🇧🇬

Край един дълбок поток беше седнал "стар жабок" със зелени очила и с провиснала лула. Срещу него, във водата, млада рибка се премята, смее се и се закача; - Чичо, ти защо не скачаш? - Ех, ти, палаво момиче, кой игрите не обича, но съм стар и уморен, а водата е студена... Тъй жабока отговаря...

Весан

Poesía

2006-05-10T22:38:03+03:00 171 34

Приемателна комисия (строителни неволи от време "оно") 🇧🇬

Насред София се вдига палат ясен, блок прекрасен. Челото му волно стига облаците неподвластни, гордо се сред тях синее. Снагата му се белее чиста като пресно млеко, с куп прозорци. Отдалеко слънцето се в тях оглежда и се кипри, и нарежда; - Мой палате, кой те прати с толкоз хубост на земята? А палат ...

Весан

Poesía

2006-05-09T14:17:19+03:00 95 16

Мечта 🇧🇬

Наметнал пардесюто на живота,
аз крачех по площадите на разума
и търсех път към своята Голгота.
Ала попаднах в будоара празен
на своята мечта, поел дълбоко ...

Весан

Poesía

2006-05-04T18:49:16+03:00 137 16

Кучето Чара 🇧🇬

Миналата година, в началото на лятната ваканция, цялото ни семейство
отиде за няколко дни на почивка на село. То е едно прелестно селце, сгушено в
полите на планината, цялото потънало в зеленина. На времето е било голямо село,
с над хиляда и двеста жители, но сега са останали около десетина старци, ...

Весан

Prosa

2006-05-02T20:36:58+03:00 118 10

Нощно... 🇧🇬

Тръгвам през черната угар на спомена. Пред мене е голо, студено поле. Небето оглежда отблясъци доменни и тъмните сенки на черни криле. Браздите разкрачени, чакат сеячите... безкрайна следа между прави бедра, очакваща досег, любов и зачатие дълбоко във своите влажни недра... ......................... ...

Весан

Poesía

2006-04-28T09:32:24+03:00 121 12

Обичах те... (опит за превод) 🇧🇬

Аз те обичах! Обичта ми, зная все още пари в моето сърце. Но тя да те тревожи не желая. О, не бъди с посърнало лице! Ревнувах те, и те желаех страстно, мечтаех си за теб и нощ и ден, жадувах те и плахо, и опасно... Дано те друг обикне като мен!

Весан

Poesía

2006-04-21T13:09:46+03:00 198 14

Идеологическо 🇧🇬

Колко струва вярата, когато корените са в отровна почва, соковете живи на земята са заразни и еднопосочни... Много ли!... Или пък шепа трици напоени със боя червена, или трийсет сребърни парици за децата, още неродени. Написано през 1987 год.

Весан

Poesía

2006-04-20T14:00:12+03:00 98 8

Поет (на себе си) 🇧🇬

Към корените свои да пътуваш във търсене на поетично кредо, за да откриеш всъщност, че не струваш и пукнат грош, че твоите победи над думите, са преиграна врява на ловък шут, забава за пазара, че зърното отдавна е в хамбара, а ти продаваш поетична плява.

Весан

Poesía

2006-04-20T11:33:23+03:00 108 8

Пролетно 🇧🇬

Вятърът се сърди пак и фучи като котак, не желае да признае, че на Снежко идва края. Но на горската поляна, върху белия снежец грее цветенце засмяно. Минзухарко-хубавец е подал главица синя... Пее весело капчук... С пелерина от коприна Пролетта пристига тук.

Весан

Poesía

2006-04-18T17:03:18+03:00 109 8

На ... 🇧🇬

Не те познавам! Даже в моя сън не се рисуват твоите черти. Не чакам с трепет телефонен звън. Дори не зная твоят номер. Ти, си само част от виртуален свят, желано име търсено във сайта... Но този сайт е с тебе по-богат! Сега си спомням думите на Хайтов, че "истинското творчество е болка...", а в болк ...

Весан

Poesía

2006-04-14T11:37:40+03:00 237 32

Глезеното мече 🇧🇬

Уморена вечер в къщи Баба Меца се завръща с пълна кошница малини. Цял ден в горските долини ги е брала. Малък Мечо я посреща издалече. Баба Меца го прегръща, ала мечето се мръщи; - О, не искам аз малини... Дай ми, мамичко, къпини! Баба Меца хуква пак в най-големия гъстак, за да набере къпини за дете ...

Весан

Poesía

2006-04-11T10:12:58+03:00 133 12

* * * 🇧🇬

Тихи стъпки глъхнат в мрака между стволове огромни. Кой ли зад завоя чака? Звяр или пък дух бездомен... Между голите върхари бяга бледата луна, плуват тайнствени пожари в боровата тъмнина... ......................

Весан

Poesía

2006-04-06T15:55:07+03:00 149 6

Аз не знам... 🇧🇬

Всеки път, ти за мен си откритие. Всеки път аз се питам; "- Какво ли търся пак?"...И защо в мен долита неспокойна и трепетна воля да съм с теб...хей така...да мълчим... или просто без цел да говорим, но да знам, че си тук, че те има, само ти сред милиардите хора, недостъпна, желана, красива... Да ко ...

Весан

Poesía

2006-04-06T11:21:24+03:00 190 12

Сърце 🇧🇬

Сърцето е разкъсано от вените - змии с отрова топла и червена. Те пият моят светъл ден, и те са алчно-хищни, като звяра в мене. И все едно, че в пулса дисонансен на чувствата, сърцето се раздава, щом вените са зона на баланса от чувствата илюзии остават.

Весан

Poesía

2006-04-03T10:31:32+03:00 223 24

Беше време... 🇧🇬

Беше време когато бях на всичко готов, за да бъдеш щастлива, моя нежна любов, за да бъдеш богата с цветовете красиви на вълшебното лято... Беше време фалшиво! Беше време... Сега е суха пепел разстлана върху чувствата святи, любовта е съдрана, а сърцето ругае и пияно се клати, и мърмори; Така е... Бе ...

Весан

Poesía

2006-03-31T17:08:44+03:00 160 16

Да победиш човека в себе си... 🇧🇬

Да победиш човека в себе си и да останеш просто звяр, решил класическите ребуси на драматичния пазар, презрял исконните повели на християнския канон, пардон...това е за неделя и след опело...без пардон със хищни лапи да заграбиш туй, на което имаш право, а не което ти се дава от някои подковани жаби.

Весан

Poesía

2006-03-31T10:26:12+03:00 213 14

Жена 🇧🇬

Когато над бездни призвездни излезне зад облаци хрили, безкрила луна, и спомен сред сенки бездомен изчезне, тогава аз тръгвам към тебе, Жена! Откривам те бяла, узряла и цяла изпълнена с вопъл от топъл копнеж, и тайна безкрайна е твоето тяло, вълшебен съюз между огън и скреж.

Весан

Poesía

2006-03-29T18:19:23+03:00 174 16

Сам в дъжда 🇧🇬

Ръми, ръми спокойно и студено. Отдавна полунощния сигнал получен е от мокрите антени. Дори градът прилича на заспал. И само вятър с хладна подигравка в краката ми търкаля празна чашка от чай или кафе...Ненужна справка за сам глупак във тази нощ глупашка.

Весан

Poesía

2006-03-29T11:00:41+03:00 158 16

Изящната магия на сълзите 🇧🇬

Изящната магия на сълзите - сърца на птици, паднали в простора на твоите очи - за мен изплита капан от болка. Давеща умора са те за мен. Опитвам се да плувам във тяхната дълбока неизбежност... Потапям се без дъх! Несъществувам! Не съществувам, само като нежност! И само като нежност те откривам... А ...

Весан

Poesía

2006-03-28T20:10:37+03:00 175 20

Несподелена обич 🇧🇬

Дъждът и мокрия чадър събраха стъпките ни в мрака. И бях щастлив, и бях добър, и бях изпълнен със очакване да чуя тихичко; "Ела!"... И с плахи пръсти да погаля косите ти, с дъх на смола, на влажен вятър... Не разбра ли, че те обичам, че боли след всяка среща и раздяла? Не! Пак съм сам, и пак вали... ...

Весан

Poesía

2006-03-27T18:23:23+03:00 201 24

* * * 🇧🇬

Сърцето ми е гаснеща звезда, разкъсана от своите лъчи. То мълком търси спомен от следа във хилядите дебнещи очи... То търси... Но намира уморени, просмукани от егоизъм бездни... И тихо стене в люлката от вени преди от болка бавно да изчезне.

Весан

Poesía

2006-03-27T18:22:53+03:00 143 14

Нощем на магистралата 🇧🇬

Две симетрични червени следи стопяват се бавно, сгъстявайки мрака. И скучни историйки с щемпел "преди", неподвластни на разума, мисълта ми причакват. И поели я здраво, я измъкват от мрака, който пълни зениците с пустота и умора. И макар че са скучни, и банално нечакани, те предлагат надежда, път към ...

Весан

Poesía

2006-03-24T19:04:36+02:00 133 12

* * * 🇧🇬

Самотен съм. Навън е мокро. Небето неестествено тъмнее. Небето се е вкопчило във покрива на блока срещу мен. И то копнее за малко топлина, но получава студен бетон и пръски от дъжда, на мълниите синята жарава наместо обич... Сипкава ръжда във шепите след влагата остава... И в моите очи сега личи ръж ...

Весан

Poesía

2006-03-24T19:02:50+02:00 219 24