* * *
Самотен съм. Навън е мокро.
Небето неестествено тъмнее.
Небето се е вкопчило във покрива
на блока срещу мен. И то копнее
за малко топлина, но получава
студен бетон и пръски от дъжда,
на мълниите синята жарава
наместо обич... Сипкава ръжда
във шепите след влагата остава...
И в моите очи сега личи
ръждата на печалните октави
звучали в мене
с вятъра студен.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ангел Рангелов Todos los derechos reservados
