Вестин (Димитър Ганчев) - Obras

Монолог на осем крака 🇧🇬

Монолог на осем крака Искам да заспя отново, но все не мога- една и съща, безсънна нощ е моята тревога. Господи, една възглавница и одеало, тухла, парче кашон и миризма на застояло във някое мазе бездомно, да заспя- дали ще е възможно? Но без музика и факли и суетни дневни гости. Едва ли ще е сложно ...

Вестин

Poesía

2006-07-29T09:04:18+03:00 126 16

Хубаво ми е, че те има 🇧🇬

Хубаво ми е, че те има Хубаво ми е, че те има... във звездната нощ от вълна овдовяла на голия пясък изхвърлена мида. Бяла птица към мен полетяла... Хубаво ми е, че те има... цъфнала вишна сред хиляди тръни, клони-ръце в небето простряла, отронила цвят над пропасти стръмни... Хубаво ми е, че те има.. ...

Вестин

Poesía

2006-07-29T08:57:30+03:00 197 24

На бара 🇧🇬

На бара Пред мен две бляскави врати на бара на живота – “Спри!” – реклама огнена струи. Натруфена, съдбата проститутка душите мери, времето крои. И аз посядвам за минутка, с димяща и резлива чаша кръв. Искри и пенесто разлива омраза, нежност в млада плът. За дребното в живота бъбрим, и в рождество и ...

Вестин

Poesía

2006-07-29T08:54:05+03:00 103 8

Не запомнихме аборта 🇧🇬

Не запомнихме аборта Помните ли, как „а” и „б” се учехме да пишем? На тръстиките как сричахме шестиците, по краищата на дерето – първите оценки на живота във бележника. Дъха си гълтахме, наежени от щастие, щом кремъче край пътя виждахме. Прохождащите таралежи – на първите бодли вкуса опитвахме. Без ...

Вестин

Poesía

2006-07-28T23:47:16+03:00 161 26

Снимки от Истанбул 🇧🇬

На едно приятелство!!! Снимки от Истанбул * * * Странно. Заспах в България, събудих се зад граница. Земята същата. Красива. Нивите, като парчета баница, наредени в равната тава край пътя. Табелите са същите, като в учебниците по история. Люлебургас и другите... сливат се пред погледа. Гореща, автобу ...

Вестин

Poesía

2006-07-28T13:02:24+03:00 163 36

Кой е той? 🇧🇬

На братята и сестрите на Адил... Кой е той, че да те притиска до стената? Господ Бог, или низвергнатият – Сатаната? Кой е той, че определя: „Животът ти да бъде жива смърт!”... Да определя, разпределя, да наема, преотдава и душата ти на теб самия да продава... Кой е той? Ще отговориш: „Съдбата има ту ...

Вестин

Poesía

2006-07-27T11:07:29+03:00 181 28

* * * 🇧🇬

По улиците тръгнах призори да потърся и намеря някъде любов. “Върви!” - хладно ми прошепна и профуча нататък вятърът отнесен. А може би със право бе му скучна подетата на гладно стара песен. Засмях се и продължих нататък. Нали бе всяка нота тъй съзвучна. Нали?И дали просветляваше небето във мрежа фе ...

Вестин

Poesía

2006-07-27T07:09:22+03:00 113 16

Закуска от спомени 🇧🇬

Закуска от спемени Избелялата радост на лятото ще пометат дъждовете в канавките. Лесно е, щом цяло е ятото... ... тъжно в смъртта – оцеляване. Събират се гладните облаци, полудели от алчност за слънцето. Задава се миг – преброяване... ...ще съхраним ли за следващи зрънцето? Какъв ти талант и овации, ...

Вестин

Poesía

2006-07-27T07:03:27+03:00 117 24

ИМАЙТЕ МИЛОСТ КЪМ ПЛЪХОВЕТЕ!!! 🇧🇬

По-късно мога да разкажа, къде в София и страната можете да срещнете тези хора. Също ви препоръчвам британския филм "This is America"(а може и да е бил копродукция с Франция, не помня със сигурност). ИМАЙТЕ МИЛОСТ КЪМ ПЛЪХОВЕТЕ!!! Имайте милост към плъховете, моля ви, Имайте милост. Затворете бунища ...

Вестин

Poesía

2006-07-26T17:04:54+03:00 140 26

Обикновена бедност 🇧🇬

Бедността е нагла, често злобно гладна, облизваща трохите недоядена мечта. Беззъбо захапала студа до някой ъгъл – безлика сред разноликата тълпа. Бедността не чака, не може и да спори, изплезила прехапания си език. Дори да иска, не може да говори, събрала сили за единствен вик. Бедността е гола, глу ...

Вестин

Poesía

2006-07-26T12:16:19+03:00 109 20

Обичайте се 🇧🇬

Обичайте се, много ви моля, само се обичайте, и не спирайте да поливате цветята на балкона; не повличайте крак пред амвона, затрупан от съчки и мократа есенна шума, дайте ми дума! Бъдете такива, каквито ви помня, помнете и вие синята птица, кацнала кротко на клона; докосната от вашите пръсти колона ...

Вестин

Poesía

2006-07-26T12:15:31+03:00 126 20

Новата идентичност 🇧🇬

Новата идентичност Познаваш ли мириса на болката, или уханието на копнежа? Политическият нрав на богомолката и ужаса, оголен без надежда? Познаваш ли човещината, изродена – преродена в телефонен чип? Един изпратен SMS оглася мълчанието на тишина от угризението подивяла. И ето, новата ни съвест ви да ...

Вестин

Poesía

2006-07-25T15:41:41+03:00 186 32

Лицето на бездната 🇧🇬

„…when you look long into an abyss, the abyss also looks into you.” Фридрих Ницше Когато за дълго се взреш в мрака на бездната, много бавно тя поглед към тебе обръща, тогава във болката на слепите ти очи започва първородният въпрос да звучи: Защо? Оглеждаш се, ослушваш се смутено. Ала бездната във т ...

Вестин

Poesía

2006-07-25T10:49:20+03:00 148 22

Цигарени мисли 🇧🇬

Цигарени мисли Профучават таксита и шумът им се вплита в кафеварния ромон върху нажежената плита. Рано е. Сутрин. Сред зеления юни от отрупани клони провикват се думи: ту обичат, ту мразят, нехайно улисани човешките думи, с които обсипани като старата круша, разклонено чепата, хората зяпат в небето, ...

Вестин

Poesía

2006-07-25T10:48:02+03:00 150 22

* * * 🇧🇬

Стотици слънца ще изгреят над пясъчни дюни и птици до късно ще пеят в горите през юни. Луната ще чака, стаила дъха си във мрака, да срещне светлика високо, високо в клонака. Земя и небе ще се срещнат за прошка в морето, където ще грее отразено крилото на чайка, от душата на топлия източен вятър поде ...

Вестин

Poesía

2006-07-24T12:14:32+03:00 192 36

* * * 🇧🇬

Топлината на нощта се сви до един радиатор. И тя мълчи, когато те целувам. Притихнала и заскрежена, мълчи нощта, и когато ме откриваш. Мълча и аз, когато те намирам. Вълна, след нея друга в очите ти прииждат, разбиват каменни стени, разпенват замръзналото тяло на нощта... Надявам се, дано разбираш, ...

Вестин

Poesía

2006-07-24T11:43:14+03:00 136 28

* * * 🇧🇬

Чудно нещо – уловил себе си за теб да мисля – макар и делничен да е денят, като всеки понеделник, съботните и неделни дни, спирам тук, за да разлистя. Странен дневник със полета – разграфени коловози – тук и там букет цветя и препълнени купета. Пътник съм във този дневник по изгубени перони, но имам ...

Вестин

Poesía

2006-07-24T11:41:28+03:00 126 14

Татенце, защо? 🇧🇬

Татенце, защо? Татенце, защо звездите светят само нощем? - ръце протягам, но не ги достигам. Татенце, защо ли птиците летят в небето? - със две ръце замахвам, но така и не политам. Татенце, защо снегът е като облак бял? - с шепи го загребвам, а той бавно се топи. Татенце, защо са полицаите сърдити? ...

Вестин

Poesía

2006-07-23T19:09:32+03:00 165 24

Ни ден, ни миг дори... 🇧🇬

Ни ден, ни миг, съмнение дори – войник е всеки мъж и всякоя жена. Окопна е животът ни война. И аз съм фронтовак, един от вас – самолет, свален над собствена земя, изгарящ танк, изпразнен автомат, и групов гроб на ничия земя, и цвете, поникнало до празния окоп. Ни ден, ни миг съмнение дори – Свободат ...

Вестин

Poesía

2006-07-23T19:07:29+03:00 133 2