Вестин (Димитър Ганчев)

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ 🇧🇬

ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ Бе тъй горещо, и слънцето печеше, като присъда върху синята хартия, и куче би изплезило безпомощно език. По навик дърветата на пук стърчаха с нацепена от скуката кора. Камшик дамгосваше и гонеше очите към прохлада, топяща се под сянка на липа. Така я срещнах на дървената пейка, межд ...

Вестин

Poesía

2006-09-04T11:32:13+03:00 123 16

Отражение 🇧🇬

Отражение Сред моста се спрях безработен. Бездомно, с цигара унесен стоях – безцелно... и злобно, безделно самотен. Без вяра унесен, ръце оплел в парапета висях... Клон от бурята скършен – за цвете с прегоряла позлата подслон. Край стената, сред прашна алея несвършен издъхна поредния ден, пожарна ра ...

Вестин

Poesía

2006-09-04T11:20:33+03:00 100 6

Над тленен гроб раздвижи се пръстта. 🇧🇬

Над тленен гроб раздвижи се пръстта. Ръце протегнал над тревата, на времето юздите улових. Смъртта проклех запенен и повиках Сатаната. И дълго спорихме със него в монолог, сами с безликия под мигащи звезди. Предложих му в зори душата си в залог сред ароматни гробищни треви. С надеждата зад трепнали ...

Вестин

Poesía

2006-09-02T23:54:42+03:00 121 16

Неродени моми 🇧🇬

Неродени моми Неродени моми, неродени моми прокудени тичат във гъстия мрак. Аз стоя отстрани и ги гледам сами - изгарят в пожара на нощния град. Неродени моми, прокълнати жени – унесено сенки потръпват в студа. Притъмнял е градът и не светят звезди. Снегът оковал е тъжно града. Неродени моми, нероде ...

Вестин

Poesía

2006-08-30T09:07:49+03:00 120 18

Аз съм всичко и нищо... дървото огнищно, 🇧🇬

Аз съм всичко и нищо... дървото огнищно, и мократа пепел. Аз съм купата с вишни и косът в очите ти житни. Мълчалив съм свидетел. Трън съм в петата, и рана, що бавно зараства. Аз съм онзи свещеник, разпалил олтара. На скрина съм свещник и вечер по малко изгарям.

Вестин

Poesía

2006-08-29T09:04:20+03:00 111 24

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело. 🇧🇬

Тук всеки стих е изстрел. Куршум е нашето чело. Барут е болката зад него. Димът остава, като мисъл, облъхва нечие перо. Листът остава непробит. Брониран лист от злоба побелял. Тук всеки стих е щик, нащърбен, забит отляво на ребрата ни без жал.

Вестин

Poesía

2006-08-29T08:55:56+03:00 111 20

Моето дърво 🇧🇬

Моето дърво Дърво самотно – престарял войник, лицето белег, а снагата рани; препуска конник пожълтял, велик – напрегнал мищци корени да брани. Препуска нощем, в слънчев пек, запрегнал воля с морни длани. Мечтите плодни – мигове събрани, загубил в похода нелек. Снага разкършил в зноя летен, със мисъл ...

Вестин

Poesía

2006-08-26T22:17:05+03:00 156 32

Старата жена 🇧🇬

Поседна старата жена, от спомените уморена. Глава наведе към снега от тишината покорена. Не беше тихо в младостта. Далече беше самотата. Рисуваше живот със сладостта на извор бликнал от душата. Потече изворът в река, със сласт покрила бреговете. Преброди цялата земя със шепота на дъждовете. Но стихн ...

Вестин

Poesía

2006-08-26T16:18:47+03:00 143 28

* * * 🇧🇬

Отлетяха вчера белите лястовици,
но белият гълъб кацна на нашите улици...
Но дали сред хиляди гарвани,
не сме забравили за белия гълъб в нас
Поздрави, Ралица!

Вестин

Poesía

2006-08-25T00:26:21+03:00 110 2

От пролетните дъждове молитва 🇧🇬

Искам да ти дам без капка свян от пролетните дъждове молитва. Но ти недей разумно се опитва да разгадаеш пурпурния блян на залеза от прилепи премрежен. Подире ми не гледай с жалост, щом светят стъпките в нощта, разпалили пожар от светли пръски. Недей обрича двама ни на старост, обрамчена от тежки бр ...

Вестин

Poesía

2006-08-24T16:05:58+03:00 145 32

Градът говори 🇧🇬

Говоря, тази вечер, с моя град. Цигара паля, нищо, че не пуша... да не е прозорецът ми тъмен. Долавям в мен, във въздуха, че има глад. И на балкона стръмен слушам, да гасне бавно по стените в нощен листопад. Мълча, а той отвръща ми с въздишки – думите, стаили по ъгли дъха си. ... Дочувам шепота на д ...

Вестин

Poesía

2006-08-24T09:41:41+03:00 131 24

Денят 🇧🇬

Денят се роди, пробуди сияйно сред небеса, на място потайно. Свежо настръхнал дипли тревите. Росно лице, извил към звездите, облаци милва с вятър – ръце. Жежко поти се, топи се в зелено, в листа на черница потънал безследно. Огнен възвира, намира си път: през въздуха течен; връз горящата плът знойни ...

Вестин

Poesía

2006-08-23T13:17:02+03:00 139 18

По вертикалата 🇧🇬

По вертикалата Разпъвам в тъмното ръце, заплетен в мрежата от звуци, и слушам в нощното небе как пъплят хорските каруци. Затънали в словесен мрак, пресяват думи сред простора (кога не зная, нито как) загубили крилете хора. Препускат шумно по ръба, подмамени от хоровода. Но все така пълзят в калта, н ...

Вестин

Poesía

2006-08-22T18:00:34+03:00 150 24

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение) 🇧🇬

Пророчеството... (...на едно несбъднато поколение) Спи дете на гроб народен, под глава подпъхнало ръчица. Сън вълнува - див, злокобен - неживяла в зло душица. Спи - сънува ги коне, гриви ширнали в небето. Ето, сред праха и вятъра - дете, слънчево пристъпя, леко. Бие черна пръст копито. Облаци изсуле ...

Вестин

Poesía

2006-08-22T17:49:08+03:00 120 10

Шизократични лица (Лудият и Проститутката) 🇧🇬

Шизократични лица Лудият Помните ли лудия, оня от квартала? Хукваше от края на площада, та чак до другия. Няма начин – виждали сте го в трамвая. Тича, тича... стоп и спре пред случайна млада двойка. Почеше се и почне да си свирка. Надникне в кафенето... и за час замре. Пикаеше на всяка спирка. Клекн ...

Вестин

Poesía

2006-08-21T16:36:15+03:00 124 14

Новият ден 🇧🇬

Тръпно пробужда се новият ден – гол и бездомен сирак. От първи лъчи ослепен, нахлу в мъртво пустия град. Огледа се тихо и някак смутен, се закашля шумно в мотор на такси. Премигна в зелено росният ден и плъзна навред сред липи. Болно изсъска трудният ден – стотици врати автобусни дружно родиха и теб ...

Вестин

Poesía

2006-08-21T12:35:55+03:00 153 22

* * * 🇧🇬

Късно е да се връщам.
Далечен и стръмен съм.
При теб да остана... ще може ли?
Безспир се завръщам,
но съм така изморен. Тъмно е... ...

Вестин

Poesía

2006-08-19T13:23:09+03:00 114 12

Прочетох се отзад-напред, преди... 🇧🇬

Прочетох се отзад-напред, преди...
Никога не е късно -
никога, като никога, като абсолют,
и като време, като безвремие.
Умората на грешките така тежи - ...

Вестин

Poesía

2006-08-17T21:07:24+03:00 166 14

Изречени разстояния 🇧🇬

Като изстрел. Като цвете. Като целувка.
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда. ...

Вестин

Poesía

2006-08-16T16:51:37+03:00 133 14

Уличен канал 🇧🇬

Уличен канал,
изпълнен цял
с чуждо щастие, с успехи.
Уличен канал,
запушен цял ...

Вестин

Poesía

2006-08-16T12:01:20+03:00 115 8

Умения за сървайвъри 🇧🇬

Всички умеем... всичко.
Най-вече да се облечем
в най-личното си местоимение,
за пред чужди хора - гости.
Вдишваме и издишваме думи, ...

Вестин

Poesía

2006-08-16T12:00:26+03:00 115 8

Кой остави оръжието заредено 🇧🇬

Готини сме, всички сме готини.
Отвън винаги бели,
като сняг преди Коледа.
Отвътре чисти и смели,
като ново оръжие. ...

Вестин

Poesía

2006-08-14T23:10:34+03:00 176 18

Разстояния 🇧🇬

Разстояния Мъж съм и по мъжки ще ти призная – слаб съм понякога... Жена си и знаеш силата си на голите стъпки, съблечени зад завесите на облечена стая. ... и за мъжкото, което в очите проблясва, пред твоето очертание, няма да се покая ... нехаеш, че вятърът дърпа завесите на разголената ни стая. ... ...

Вестин

Poesía

2006-08-11T12:52:39+03:00 161 14

... с птиците 🇧🇬

Важното е да споделяш – да нахраниш птиците... ... разбира се и да обичаш. Но най-важното е да обичаш себе си, за да можеш да обичаш другите... и да нахраниш птиците – за да можеш да споделяш. Ако не мога повече да ви споделям, ще отхапя сам езика си. И... ... ще замълча в нозете ви, но не задълго, ...

Вестин

Poesía

2006-08-09T22:38:48+03:00 160 30

Ника 🇧🇬

Животът ни, като един куршум в цевта.
Друг няма, няма и да имаме.
И няма кой да ни научи как да се прицелваме.
Ще падаме, сразени сред стиха,
простреляни, но няма да умираме... ...

Вестин

Poesía

2006-08-08T10:28:03+03:00 161 24

Омагьосаните булеварди 🇧🇬

Омагьосаните булеварди Омагьосаните черно-бели булеварди, трасирани с мъгла и детски стъпки; Женски гръб, бедра и тротоари – дъждовни, целите на светли кръпки. Листа – крака, за миг в объркан шепот… Небе – паваж, оплетени в изгубен писък… Асфалт от корени разкъсан до и от на редове, изпълнени с дъжд ...

Вестин

Poesía

2006-08-07T20:47:21+03:00 117 24

* * * 🇧🇬

По стълбата на своя страх разкривам път във земната утроба. Тук споменът е шепа прах, а слънцето е само спомен в гроба. Тук правилата не важат. Тук няма сводове и неми свещи. Безликите край мен кръжат, ухилени коварно със очи горещи. Един след друг – във вечен кръг – представят се по име и по време. ...

Вестин

Poesía

2006-08-07T20:35:51+03:00 120 12

Слънчеви фигури 🇧🇬

Мъжът на отсрещната седалка се поклащаше в такт с потракването на пътническия влак. При всяко ритмично движение на тялото, роякът черни мухи се надигаше, като плътен черен контур, който за миг се отлепва от собствените му очертания, унесен в помръдващото си лепкаво бръмчене, в очакване на тялото, ко ...

Вестин

Prosa

2006-08-07T08:55:58+03:00 109 2

Каза ми едно врабче... 🇧🇬

Каза ми едно врабче... Не се научих да прескачам подложения подло крак. Но не за друго, не очаквам в очите ви да видя мрак. Не се научих, с имитация, да свеждам поглед примирен; че няма по-добра гаранция от тихата и злобна почит, или да съскам раздвоен. Не искам с чуждия си прочит за мен да молят пр ...

Вестин

Poesía

2006-08-06T16:55:27+03:00 139 12

Съдба (в очакване на еволюцията) 🇧🇬

Светът е злобен и не ще прости
за мъничките кълнове добро.
Светът е подъл и ще отмъсти
за всеки стрък с гора от зло.
Но някой ден ще го помоля ...

Вестин

Poesía

2006-08-06T16:51:29+03:00 185 26

Животът е... 🇧🇬

Животът е предадено в полунощ обещание – семето откраднато от вятъра. Поникнало в нечии очи послание, прашинката в окото на скитник. Животът е милостиня във просешки длани, събрали девствеността на небето, разкъсана от изгревни рани милостиво от нощта обещани. Животът е закланото яре на двора и кръв ...

Вестин

Poesía

2006-08-05T00:28:09+03:00 198 28

И може би има надежда... 🇧🇬

И може би има надежда... животът отсъжда, животът нарежда. Полепнала чисто по детските устни – медени капки златисто невкусени. Минават таксита изпълнени с планове, подире им дим и изгарящи блянове. Полегнала честно на пешеходна пътека дъгата чернее– умира полека. Сега го отричаш, но утре едва ли, щ ...

Вестин

Poesía

2006-08-03T20:31:59+03:00 139 18

Ливанската мадона 🇧🇬

Ливанската мадона
Те викат силно, сякаш рецитират.
те крещят и нищо не разбирам.
Но чувам „Freedom!” – така скандират.
Деца в колички... със плакати. ...

Вестин

Poesía

2006-08-02T09:08:31+03:00 189 32

Ливанска мадона в София

Вестин

Fotografía

2006-08-01T19:51:57+03:00 150 12

Любов... 🇧🇬

Любов просташка, жалка по булевардите кънти. Гръбнак дъга в небето заизвива. Тротоарен дъжд звъни. Любов отлъчена, скептична под дъждобран се сви. Премина суха и практична, във онзи вход се скри. Любов безлична, тиха, душата ти дали скърби? Колко ли ти днес платиха? Не бой се, на вземи. Неистинска, ...

Вестин

Poesía

2006-08-01T14:03:17+03:00 196 24

Стаята 🇧🇬

Стаята Бялата стая пълна с легла. За всеки кошмар по едно. Всяко покрито със бяло зебло, прикрило вдървена снага. Празната стая пълна с мечти. За всеки живот по една. Всяка умира сред тези стени, слепени от болката зла. Страшната стая. С пълни гърди, отлагаш смъртта за вечеря. Живата болка в очите г ...

Вестин

Poesía

2006-08-01T11:19:56+03:00 109 12

СЪН 🇧🇬

СЪН Ръцете ти ме милват – “Лека нощ!”, настава нощ, и като нож е всеки пръст на ръката ти стоманено корава. На кръстопътя на съня ми кръст забива и тунел в скалата на гърдите прокопава, търсейки ядро от гневен плисък – лава. Вън клоните мълчат в страха си съучастни, разделени от луна безропотно дебе ...

Вестин

Poesía

2006-07-31T01:43:54+03:00 210 20

Ще бъде ден ( съвсем обикновен ) 🇧🇬

Ще бъде ден ( съвсем обикновен ) Ще дойде ден, ще бъде той съдбовен. И аз ще вдишам омаята на цъфналите вишни. Ще дойде ден, ще бъде той свободен и ще забравя спомени излишни. Живее в мен – наблизо, досами сърцето. Расте и диша в мен, разперил корени, пулсиращи, червени, пищни; расте, сънува и възди ...

Вестин

Poesía

2006-07-30T19:33:04+03:00 121 10

Горчивата чаша ( На едно наводнение ) 🇧🇬

Горчивата чаша ( На едно наводнение ) През чашата с вода гледат ме очите, наядени от раци и комари. Учудено отнесен поглед, покрит от мътната вода. Очите, запечатали небето – застинал облак във смъртта. И в мътния им блясък тихо попива мъката в калта. През чашата с вода изпиват ме очите, детските оч ...

Вестин

Poesía

2006-07-30T19:32:05+03:00 146 14

Докосване 🇧🇬

Поглеждаш ме – очите разтворени... Рекох - Добре съм. ... и млъкнах. Леко, с ръка те докоснах - Обичаш ме... тихо прошепнах и се усмихнах – продължен и спокоен...

Вестин

Poesía

2006-07-30T08:34:24+03:00 152 14