16 ago 2006, 16:51

Изречени разстояния

  Poesía
132 0 14
Като изстрел. Като цвете. Като целувка.
Закъснялото след здрача извинение.
В задухата мързеливата преструвка.
Присъствието ти, и когато отсъстваш - прозрение.
Смъртта, отложена в доживотна присъда.
Най-първото място, но в краен квартал.
Непознато лице призори се присънва.
Глас, в тишината, приятел издал.
Бялата птица, разпъната в полет...
слънчево тяло... и после пропадане.
Хоризонтът, натъпкан в единични килии.
Клетва... и клетва - бунт и въставане.
Съвест и дълг ятаците скрили.
Прощално писмо върху пощенска марка.
Изплатено обещание за следващи заеми.
Нещото гневно запрепуска през мрака.
Предплатени приятелства, услуги и наеми.
Сенчести птици кацат черно в клонака.
Пъпната връв... Остриета... Задънена улица!
Натежала череша в крилете на коса.
Детството, разстреляното в безпътица.
Пълнолунието в храма, през разрушения свод,
събрало моите със света отстояния...
Бреговете без лодки и дланта ти като брод.
И колко още неизречени разстояния?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Ганчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много добър стих! Поздравления!
  • Благодаря ви, на всички
    (Във Варна времето е разкошно. Днес сутринта вълни над един метър - красота!)Поздрави!
    Вестин
  • Браво, Вестине!
    Много силен стих! Браво!
  • И колко още изречени размисли? Знаеш ли, с малки изключения има заложен смисъл във всеки ред, когато се чете отзад- напред. Поздрав!
  • Объркан стих, Митко. Прекалено много замисли в един стих. Разводнява се, според мен. Явно, вълните във Варна имат пръст... Най-искрени поздрави.